Джон Гришам - Изнудването

— Към „Скъли и Пършинг“.

— А ако не искам да работя за тях?

— Нямаш голям избор.

Кайл се облегна на лакти и потърка очите си. Сгъваемата маса беше тясна и лицата им се намираха само на половин метър едно от друго.

— Отказа ли им? — попита Райт.

— Вероятно вече знаеш отговора. Предполагам, че от известно време подслушваш телефонните им разговори.

— Не всички.

— Приличаш ми на гангстер.

— Гангстерите щяха да ти строшат краката, Кайл. Твърде умни сме, за да действаме по този начин.

— Не, не съм отказал на „Скъли и Пършинг“. Разясних им, че обмислям сериозно възможността да работя в полза на обществото за няколко години. Дори ми предложиха да отложат назначаването. Отпуснаха ми допълнително време за размисъл, но скоро трябва да взема решение.

— Значи още те искат.

— Да.

— И ти предлагат стартова заплата от двеста хиляди долара?

— Нещо такова. Запознат си с цифрите.

— Една от най-големите и най-престижни фирми в света.

— Най-голямата. Или поне така твърдят.

— Огромна компания, важни клиенти, богати съдружници с ценни контакти. Стига, Кайл. Повечето студенти биха дали всичко за подобно предложение. Защо не приемеш?

Кайл скочи от стола, отиде до вратата и се върна. Изгледа настоятелно Райт и заяви:

— Нека да уточним. Искаш да приема работа в „Скъли и Пършинг“ по причини, които със сигурност не са в мой интерес. Ако откажа, ще ме изнудиш с видеозаписа и обвиненията в изнасилване. Прав ли съм? Натам ли биеш, Бени?

— В общи линии. „Изнудване“ е ужасно грозна дума.

— Не желая да обидя никого, Бени. Знам, че си страшно чувствителен. Но действително си е изнудване. Същински рекет. Няма значение как ще го назовеш. Поведението ти е престъпно, Бени. И наистина си гангстер.

— Престани да ме наричаш така!

— Мога да отида в полицията още утре и да те издам. Използване на фалшива самоличност, опит за изнудване.

— Няма да го направиш.

— Напротив.

Райт се надигна бавно и посегна към Кайл, сякаш се канеше да стовари тежкия си юмрук в лицето му. Но в следващия миг размаха пръст и заяви строго:

— Ти си просто един хлапак, който се перчи със знанията си по право. Щом искаш да ме издадеш на ченгетата, направи го. Развий спокойно заучените си теории за доброто и злото. Но знаеш ли какво ще последва, Кайл? Нека ти обясня. Няма да ме видиш повече. Федералните агенти в коридора вече изчезнаха, без да оставят и следа. Изпариха се. Завинаги. А не след дълго ще се срещна с адвокатката на Елейн Кийнан, ще й покажа записа и ще обсъдим финансовото състояние на Бакстър Тейт. После ще й дам всички актуални адреси, телефонни номера и имейли на твоя милост, Алън Строк и Джоуи Бернардо. Ще я накарам да си поговори с прокурора в Питсбърг и преди да се усетиш, положението ще е излязло извън контрол. Може би ще повдигнат обвинение, може би не. Но бъди сигурен в едно — аз ще те унищожа.

— Къде е Елейн? Да не си я скрил в някой бункер?

— Няма значение. Имаме основание да вярваме, че тя си спомня твърде добре изнасилването в твоя апартамент.

— Я стига.

— Тя е бомба с часовников механизъм, Кайл. А записът определено ще я задейства. Остават ти още седем години да се страхуваш от нея. — Райт зае отново място и вписа нещо в бележника си. Кайл седна на ръба на леглото, с лице към огледалото.

— Ситуацията може да стане доста неприятна — продължи Райт. — Помисли само, Кайл. Най-обещаващият студент в Юридическия факултет на Йейл е задържан по обвинение в изнасилване. Феминистките организации ще искат да кастрират и четирима ви. Записът случайно попада в интернет. Следва брутален процес. Евентуални присъди. Затвор. С кариерата ти е свършено.

— Млъкни!

— Няма. Ако си мислиш, че се страхувам от жалките ти заплахи, мога да те уверя, че грешиш. Да поговорим по същество. Ние скриваме видеозаписа, така че никой да не успее да го намери. Как ти звучи, Кайл?

В този миг предложението му прозвуча дяволски добре. Кайл се почеса по наболата брада и отвърна:

— Какво искаш?

— Да приемеш позицията в „Скъли и Пършинг“.

— Защо?

— Ето че сме на прав път, Кайл. Вече можем да засегнем основния въпрос. Мислех, че никога няма да попиташ защо.

— Защо? Защо? Защо?

— Нуждая се от информация.

— Страхотно. Това наистина обяснява всичко. Много ти благодаря.

— Прояви малко търпение, Кайл. Ще те запозная със случая. Съществуват две гигантски корпорации, които се съревновават помежду си. Те са безмилостни конкуренти, разполагат с милиарди долари и наистина се мразят. И двете са преживели доста неприятни дела — огромни публични спектакли без ясен победител или губещ. Затова през годините се опитваха да избягват съдебната зала. Досега. В момента се канят да разрешат спора помежду си чрез най-зрелищния процес в историята. Искът ще бъде заведен след няколко седмици във федерален съд в Ню Йорк. Залогът е изключително висок — около 800 милиарда долара. Губещата страна може изобщо да не оцелее. Ужасно неприятен процес, но същинска златна мина за адвокатите. Всяка от компаниите ползва услугите на престижна адвокатска фирма от Уолстрийт. И знаеш ли какво? Двете правни кантори също изпитват силна ненавист една към друга.