Джон Гришам - Изнудването

Всяка мимолетна мисъл бързо отстъпваше място на следващата. Кайл не бе в състояние да се концентрира, нито да прецени трезво ситуацията или да състави план за действие. Решенията, взети в този ужасен момент, можеха да имат трайни последствия. За миг си спомни за тримата играчи по лакрос от университета „Дюк“, обвинени несправедливо в изнасилването на една стриптийзьорка. В крайна сметка бяха оневинени, но едва след като преминаха през същински ад. А в техния случай дори не съществуваше видеозапис или друга връзка с жертвата.

„Будна ли е?“, казва Джоуи на Бакстър. Колко ли пъти този въпрос щеше да проехти из съдебната зала? Кадър след кадър. Дума по дума. Заседателите щяха да запомнят всяка сцена от записа, преди да се оттеглят за вземане на решение.

Райт седеше търпеливо до масата, сключил неподвижно косматите си ръце върху бележника. Времето не беше от значение. Инспекторът можеше да чака цяла вечност.

— Стигнахме ли до центъра на игрището? — попита Кайл и наруши тишината.

— Вече го подминахме. В момента сме близо до четирийсетия ярд и продължаваме.

— Искам да прочета обвинението.

— Разбира се.

Кайл стана от леглото и погледна към сгъваемата маса. Инспекторът предприе поредица от странни действия. Първо извади портфейла си от левия заден джоб, взе шофьорската книжка и я сложи на масата. До нея постави и полицейската си значка. От една кутия на пода измъкна още няколко книжки и значки, след което ги подреди на масата. Накрая посегна към някаква папка, подаде я на Кайл и каза:

— Приятно четене.

Върху папката пишеше: „Обвинение“. Кайл я отвори и извади куп листове, прикрепени с телбод. Най-горният приличаше на официален документ. С едри букви бе отбелязано: „Щат Пенсилвания, окръг Алегени, Съд за граждански дела“. Отдолу имаше заглавие с по-дребен шрифт: „Щатът срещу Бакстър Ф. Тейт, Джоузеф Н. Бернардо, Кайл Л. Макавой и Алън Б. Строк“. Следваше номер на делото, входящ номер на документа и други обозначения на съда.

Райт извади голяма ножица и методично сряза шофьорската си книжка на две еднакви половини.

Първият абзац гласеше: „Настоящото обвинение се издава от името и с пълномощията на щата Пенсилвания срещу гореспоменатите обвиняеми…“

Райт унищожи още няколко документа, които наподобяваха шофьорски книжки и кредитни карти.

„Които, под юрисдикцията на този съд…“

Райт махна бронзовата си значка от кожения калъф и я хвърли на масата.

— Какво правиш? — попита Кайл накрая.

— Унищожавам доказателства.

— Моля?

— Прочети на втора страница.

Кайл, който бе стигнал до края на първа, прелисти на следващата. Беше празна. Не съдържаше нито една дума, буква, точка или друг препинателен знак. Той прегледа трета, четвърта и пета страница. Всички бяха празни. Райт продължи да вади останалите значки. Кайл вдигна фалшивото обвинение и зяпна учудено инспектора.

— Седни, Кайл — подкани го Райт и се усмихна.

Кайл се опита да каже нещо, но издаде единствено отчаян стон и зае място.

— Няма никакво обвинение, Кайл — продължи Райт, сякаш всичко започваше да се изяснява. — Няма голямо жури, ченгета, арест или процес. Съществува единствено видеозаписът.

— Няма ченгета?

— Не. Всички документи са фалшиви. — Той посочи купчината унищожени карти. — Нито аз съм ченге, нито момчетата отвън са агенти от ФБР.

Кайл отметна глава назад като ранен боксьор и потърка очи. Обвинението падна на пода.

— Кои сте вие? — успя да промълви той.

— Много добър въпрос, Кайл. Отговорът изисква повече време.

Обзет от съмнения, Кайл вдигна значката на агент Гинярд. Потърка я и каза:

— Но нали проверих данните в интернет? Този мъж наистина работи за ФБР.

— Да, имената са напълно реални. Просто ги взехме назаем за една нощ.

— Значи ти се представи за истински полицай?

— Разбира се. Но провинението ми не е толкова сериозно. Няма защо да се притесняваш.

— И защо направихте всичко това?

— За да привлечем вниманието ти, Кайл. За да те убедим да дойдеш и да се срещнеш с мен. Иначе щеше да избягаш. А и ние искахме да те впечатлим с възможностите си.

— Ние?

— Да, моята фирма. Ето как стоят нещата, Кайл. Работя за частен предприемач, който ни нае да свършим една работа. Имаме нужда от теб, а това е начинът, по който назначаваме нови хора.

Кайл избухна в нервен смях. Бузите му пламнаха и кръвта се качи в главата му. Той почувства огромно облекчение от факта, че не му е повдигнато обвинение. Беше отървал кожата. Но сега усети как у него се надига вълна от ярост.