— Да.
Райт превъртя назад и отново пусна филма. Кайл се наведе напред и доближи носа си на около педя от екрана. Втренчи се напрегнато, наостри слух и долови думата „будна“. Инспекторът поклати мрачно глава.
Действието продължи на фона на музиката и звука от телевизора. Въпреки че холът на апартамента беше тъмен, в сенките се открояваха силуети. Накрая Бакстър Тейт стана от канапето. Беше чисто гол. Той излезе от кадър и друга фигура, Джоуи Бернардо, бързо зае мястото му.
Долавяха се отделни звуци. Изведнъж сред тях се открои равномерно скърцане.
— Вероятно е от канапето — заяви Райт. — Съмнявам се, че можеш да го потвърдиш.
— Не мога.
Не след дълго се чу силно изпъшкване. Скърцането спря, Джоуи стана от канапето и изчезна.
— В общи линии тук филмът свършва — каза Райт. — Записът продължава още дванайсет минути, но нищо не се случва. Дори Елейн по-късно да е станала от канапето, това не се вижда на записа. Почти сме сигурни, че Бакстър Тейт и Джоуи Бернардо са правили секс с нея. Не съществува доказателство, че ти или Алън Строк сте го направили.
— Не съм. Мога да те уверя.
— Имаш ли представа къде си бил по време на изнасилванията? — Райт зададе въпроса, натисна един клавиш и мониторът угасна.
— Убеден съм, че имаш своя теория.
— Така е. — Райт отново се въоръжи с химикалка и бележник. — Елейн твърди, че се е събудила няколко часа по-късно, около три сутринта. Лежала гола на канапето. Постепенно си дала сметка, че е била изнасилена. Изпаднала в паника, не знаела къде се намира. Признава, че все още се чувствала замаяна от алкохола. Най-накрая успяла да намери дрехите си, облякла се и видяла, че си заспал дълбоко в едно кресло срещу телевизора. Когато те зърнала, осъзнала къде е и си спомнила по-ясно събитията от вечерта. От Строк, Тейт и Бернардо нямало следа. Елейн те заговорила, бутнала те по рамото, но ти не си реагирал. След това тя се измъкнала навън, отишла в съседния апартамент и в крайна сметка заспала.
— И пропуснала да спомене за изнасилването цели четири дни. Прав ли съм, господин инспектор? Или отново е променила версията?
— Наистина е така.
— Благодаря. Не казала нищо четири дни. Нито пред съквартирантите си, нито пред своите приятели или родители. Изведнъж просто решила, че са я изнасилили. Полицаите също се усъмниха в думите й. Появиха се в нашия апартамент и в къщата на „Бета“. Зададоха ни въпроси, но получиха много малко отговори. Защо? Защото не е имало никакво изнасилване. Сексът е бил по взаимно съгласие. Повярвай ми, това момиче би склонило да направи всичко.
— Как е могла да се съгласи, щом не е била в съзнание, Кайл?
— Тогава как е възможно да има спомен, че са я изнасилили? Нямаше медицински преглед, нито улики. Съществуват единствено спомените на една объркана млада жена, която дори не е била на себе си. Ченгетата приключиха със случая преди пет години. Досега би трябвало да е забравен.
— Но не е. Ето че отново се появи. Според голямото жури записът доказва наличие на изнасилване.
— Това са пълни глупости и ти го знаеш. Не става дума за изнасилване, а за пари. Семейството на Бакстър е адски богато. Елейн просто е намерила алчен адвокат. Обвинението си е чисто изнудване.
— Значи си готов да участваш в зрелищен процес и да очакваш присъда? Искаш съдебните заседатели да видят записа? Да станат свидетели на това как с твоите съквартиранти се напивате до смърт и се възползвате от една млада жена?
— Не съм я докосвал.
— Не, но си присъствал. Бил си съвсем близо. На някакви си три метра. Престани да отричаш.
— Не си спомням нищо.
— Колко удобно!
Кайл се изправи бавно и отиде до банята. Напълни чаша вода от чешмата и я пресуши. После си сипа отново и я изпи на един дъх. Седна на ръба на леглото и зарови глава в дланите си. Не. Определено не искаше заседателите да видят записа. Самият той току-що го бе гледал за пръв път и се надяваше, че ще му е за последно. Представяше си как с тримата му приятели седят на приглушена светлина в препълнената съдебна зала. Съдиите правят кисели гримаси, заседателите гледат недоумяващо. Елейн плаче, а родителите й наблюдават стоически сцената от първия ред, докато видеозаписът тече пред очите на изумената публика. Само от мисълта за това му прилоша.
Знаеше, че е невинен, но не бе убеден, че заседателите ще бъдат на същото мнение.
Райт извади диска от лаптопа и внимателно го пъхна в пластмасовата обложка.
Кайл се втренчи в грубия мокет на пода. В коридора отвън се чуваха сподавени гласове и нервни стъпки. Федералните агенти започваха да губят търпение. Но на него не му пукаше. Незнайно защо, ушите му не спираха да бучат.
Читать дальше