Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Бяха му снети отпечатъци и направени снимки, след което ги изпратиха във Вашингтон. В момента ги проверяваха и докато чакахме резултатите, нямахме много работа в Бостън. Няколко часа по-късно откраднатият от двамата похитители форд беше намерен на паркинг пред супермаркет в Арлингтън, Масачузетс. Бяха задигнали друго превозно средство от паркинга, но досега сигурно бяха сменили и него.

Пълна издънка във всички посоки. Не можеше да е по-лошо.

Седях сам в заседателната зала, заровил лице в длани, когато влезе един агент. Посочи ме обвинително с пръст.

— Търсят ви от офиса на директор Бърнс.

Бърнс искаше да се върна във Вашингтон — заяви го просто и без заобикалки. Нямаше никакви обяснения, нито обвинения за случилото се в Бостън. Предположих, че явно ще ме държи в неведение още известно време относно плановете си и плановете на Бюрото, а аз не уважавах подобен начин на действие.

В шест часа на следващата сутрин пристигнах в офисите на СИОЦ. Не бях спал през нощта. Всички изглеждаха доста заети и бях доволен, че никой няма време да говори за двамата агенти, простреляни в Бостън.

Няколко минути след пристигането ми се появи Стейси Полак. Изглеждаше също толкова уморена, колкото се чувствах и аз, но сложи ръка върху рамото ми.

— Всички тук сме наясно, че си знаел, че Готие е в опасност, и си се опитал да избързаш с акцията. Говорих с Нилсен. Той каза, че решението е било негово.

— Може би първо трябваше да говориш с мен — отвърнах аз.

Полак присви очи, но не каза нищо повече за Бостън. Накрая отново заговори:

— Има нещо друго. Провървя ни. Повечето от нас прекараха нощта тук. Помниш ли парите, които прехвърлихме в „Леговището на Вълка“? Използвахме доверен човек във финансовия свят — банкер от „Морган Чейс Интърнешънъл“. Успяхме да проследим прехвърлянето на парите до Каймановите острови. След това установихме наблюдение над всички трансакции към американски банки с кореспондентни банкови сметки извън страната. Проследихме всички постъпващи платежни ордери. Според нашия консултант Робърт Хатфийлд, цялата операция била дяволски добре изпипана. Трансакциите се прехвърляли от банка в банка — Ню Йорк, после Бостън, Детройт, Торонто, Чикаго и още няколко града. Но разбрахме накъде в крайна сметка са се отправили парите.

— Къде? — попитах.

— В Далас. Парите са отишли в Далас. И разполагаме с името на получателя. Надяваме се, че той е Вълка. При всички положения знаем къде живее той, Алекс. Отиваш в Далас.

Най-ранните отвличания, които проследихме, се бяха случили в Тексас и повече от десетина агенти и аналитици се заеха да ги разследват в дълбочина. Всичко, свързано със случая, вече бе от първостепенно значение. Детайлите от наблюдението на къщата на заподозрения и местоработата му бяха впечатляващи. Досега не бях виждал нищо подобно. Съмнявам се, че някоя полицейска сила в страната, навярно само с изключение на Ню Йорк и Лос Анджелис, би могла да си позволи подобна кампания.

Бюрото бе свършило огромна работа, за да открие всичко възможно за мъжа, който бе получил парите чрез банката на Кайманите. Лорънс Липтън живееше в Олд Хайланд Парк, предградие на богатите, северно от Далас. Улиците там криволичеха покрай бистри поточета, ромолящи под балдахина на магнолии, дъбове и американски орехи. Площите около всяка къща бяха изискано оформени от скъпи фирми по озеленяване. По-голямата част от обитателите през деня се състоеше от търговски пътници, бавачки, чистачи и градинари.

Сведенията, които бяхме събрали за Липтън, бяха доста противоречиви. Той бе завършил „Сейнт Марк“ — престижна гимназия в Далас, а след това се бе дипломирал в университета в Остин, Тексас. Семейството му и това на съпругата му бяха натрупали богатството си в добрите стари дни на петролния бум, но Лорънс бе излязъл от потомствената схема, разширявайки бизнеса си. В момента притежаваше тексаска винарна, инвестиционна фирма и просперираща софтуерна компания. Именно компютърната връзка привлече вниманието на Мони Донъли, както и моето.

Липтън обаче на пръв поглед притежаваше безупречна репутация. Беше член на бордовете на Музея на изящните изкуства в Далас и на дружеството „Приятели на библиотеката“; членуваше в управителния съвет на „Бейлър Хоспитъл“; беше църковен настоятел на Първа обединена методистка църква.

Дали той беше Вълка? Не ми се струваше вероятно.

На втората сутрин от пребиваването ми в Далас се състоя съвещание в главния офис на ФБР в града. Главен агент Нилсен оставаше начело на случая, но за всички беше ясно, че последната дума щеше да принадлежи на Рон Бърнс. Не мисля, че някой от нас щеше да се изненада особено, ако самият Бърнс се появи на съвещанието.