Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Агентите се споглеждаха със сбърчени чела, повдигаха вежди. Никой не разбираше защо Бърнс е толкова заинтригуван от случая. Може би само аз разбирах. Познавах неспокойната му натура, неудовлетвореността му от действията на Бюрото в миналото. Рон беше започнал кариерата си като улично ченге във Филаделфия, издигайки се до най-високия пост в полицейската йерархия. Може би все пак щеше да промени някои неща в Бюрото.

— Искам да ви обясня какво се случи вчера — разнесе се гласът му от усилвателя. Всички агенти в стаята слушахме напрегнато. — Освен това — да ви се извиня. За известно време операцията ни придоби местно значение. Даласката полиция, кметът, дори губернаторът на Тексас бяха замесени в случая.

От полицията в Далас ни помолиха да се изтеглим, тъй като нямаха пълно доверие в действията ни. Съгласих се с тях, защото предпочетох да се опитам да ги убедя, вместо да налагам със сила нашето присъствие в града. Те не искаха грешки и не бяха сигурни, че сме попаднали на истинския престъпник. Семейство Липтън се ползва с добра репутация, а самият Лорънс Липтън има доста високопоставени приятели. Както и да е, даласките власти бяха изненадани, че се вслушахме в опасенията им — и сега решиха да се оттеглят от случая и да не се намесват. Те изразиха уважението си към нашия екип. Ние ще продължим действията си срещу Лорънс Липтън и сме убедени, че ще успеем да заловим копелето. След което ще хванем и Паша Сорокин, Вълка. Не искам да мислите за минали грешки. Просто си свършете добре работата в Далас. Имам пълно доверие във вас.

Бърнс се изключи от пряката линия. Лицата на всички присъстващи агенти светнаха — случилото се бе като вълшебна приказка. Директорът им бе казал неща, които някои от тях бяха чакали да чуят с години; особено добре бе посрещнато изявлението му, че той вярва в техните способности и не се тревожи за евентуални грешки. Ние отново бяхме в играта — очакваше се да закопчаем Лорънс Липтън.

Минути след приключването на разговора мобилният ми телефон иззвъня. Беше самият Бърнс.

— Е, как се справих? — попита той.

Долавях усмивката в гласа му. Сякаш виждах пред себе си дяволито извитите ъгълчета на устните му. Той знаеше как се е справил.

Отдалечих се от останалите и спрях в другия край на стаята, за да му кажа това, което искаше да чуе.

— Справи се добре, те са заредени с енергия за работа.

Рон пое дълбоко дъх.

— Алекс, искам да разобличиш този негодник. Продадох те на висока цена в Далас като ключова фигура в екипа. Купиха те заедно с репутацията ти. Те знаят колко много те ценим. Искам да притиснеш в ъгъла Лорънс Липтън. Направи го по твоя начин.

Усетих, че се изпълвам с енергия, но отговорих сдържано:

— Ще видя какво мога да направя.

— И, Алекс, противно на онова, което казах на останалите, не прави никакви грешки.

Не прави никакви грешки. Това се казваше заключителна реплика, трябваше да му го призная. Рон Бърнс отново започваше да ми харесва. Противно на волята ми. Ала дали аз му вярвах?

Не знам защо, но имах чувството, че Бърнс не е толкова загрижен за грешките. Искаше само да заловим похитителите, особено Паша Сорокин — въпреки че все още не знаехме кой в действителност е той, нито къде живее. Според заповедите на Бърнс, аз трябваше на всяка цена да измисля начин да пречупя Лорънс Липтън, при това бързо, и по никакъв начин да не накисвам Бюрото.

Срещнах се с Роджър Нилсен, за да обсъдим възможните стратегии: вече бяхме възобновили наблюдението над Липтън. Решихме, че е време да го притесним открито, да му дадем да разбере, че сме в Далас и че знаем за него. След телефонния разговор с Бърнс изобщо не се изненадах, че аз бях избран да притисна заподозрения.

Решихме да се видя с Липтън в офиса му в Лейксайд Скуеър Билдинг, намираща се на пресечката на Ел Би Джи Фрийуей и Норт Сентръл Експресуей. Сградата беше двайсететажна, покрита с отразителни стъкла. Беше построена практично, реших аз, докато наблюдавах как огрените от тексаското слънце сини небеса се оглеждаха в остъклените стени. Влязох вътре малко след десет сутринта. Офисите на Липтън бяха разположени на деветнайсетия етаж. Когато излязох от асансьора, записан глас ме поздрави с „добре дошъл“.

Пристъпих в просторната приемна, чийто под бе покрит с огромен виненочервен килим. Тъмнокафяви кожени дивани и кресла бяха пръснати навсякъде покрай бежовите стени. По стените висяха рамкирани снимки с автографи на Роджър Стобак, Нолан Райън и Том Ландри 29 29 Роджър Стобак (род. 1947) — един от най-добрите питчъри за всички времена в американския бейзбол; Нолан Райън (род. 1942) — професионален футболен играч (куотърбек), от 1964 до 1979 г. е играл за „Далас Каубойс“, с треньор Том Ландри. — Б.пр. .