Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

— Все още не разбирам за какво е всичко това, но ви давам точно пет минути, за да ми обясните — рязко заяви той. — Струва ми се, че не знаете с кого разговаряте.

— Всъщност знам отлично. Вие сте най-големият син на Хенри Липтън. Женен сте, имате три деца и хубава къща в Хайланд Парк. Освен това сте замесен в отвличания и убийства и от няколко седмици ви наблюдаваме отблизо. Вие сте Стърлинг и аз искам да разберете едно нещо: всичките ви връзки, а и тези на баща ви, няма да ви помогнат! От друга страна, бих искал да защитя семейството ви, доколкото е възможно. Но това ще зависи от вас. Не блъфирам. Това е федерално престъпление, а не местно.

— Ще се обадя на адвоката си — процеди Лорънс и посегна към телефона.

— Имате това право. Но ако бях на ваше място, не бих го сторил. Не би било разумно.

Тонът ми възпря Липтън. Ръката му се отдръпна от телефона и се отпусна върху бюрото.

— Защо? — попита той.

— Не ми пука за вас — отвърнах. — Вие сте замесен в убийство. Но видях децата ви и съпругата ви, докато наблюдавахме вашата къща. Вече разговаряхме с вашите съседи и приятели. Когато ви арестуваме, семейството ви ще бъде в опасност. Ние можем да ги защитим от Вълка.

Вратът и лицето на Липтън почервеняха и той избухна:

— Какво, по дяволите, ви става? Да не сте полудели? Аз съм уважаван бизнесмен. Никога досега в живота си не съм отвличал или наранявал някого! Това е лудост!

— Вие сте давали заповедите. Парите са идвали при вас. Господин Потър ви изпрати сто двайсет и пет хиляди долара. Или по-скоро ФБР го направи.

— Ще се обадя на адвоката си! — изкрещя Липтън. — Това е нелепо и обидно! Не съм длъжен да понасям подобно отношение от когото и да било!

Свих рамене и го погледнах в очите.

— В такъв случай избирате възможно най-лошия път. Този офис ще бъде незабавно претърсен. След това и къщата ви в Хайланд Парк. Както и домът на родителите ви в Кеслър Парк. Също и офисите на баща ви. Няма да подминем и тези на съпругата ви в Музея по изобразително изкуство.

Въпреки това той грабна телефона. Видях, че ръката му трепери. После прошепна:

— Да ви го начукам, мръсници!

Извадих радиостанцията и заговорих:

— Претърсете офисите и къщите. — Обърнах се към Липтън: — Вие сте арестуван. Сега можете да се обадите на адвоката си. Кажете му, че ще бъдете отведен в офиса на ФБР.

Минути по-късно десетина агенти влетяха в кабинета с великолепната панорамна гледка и скъпо обзавеждане.

Арестувахме Стърлинг.

Паша Сорокин беше наблизо и наблюдаваше всичко с огромен интерес. Може би сега беше времето да покаже на ФБР как се правят тези неща в Москва. Да им обясни, че това не е детска игра, която се играе по правила, измислени от полицията.

Той беше в Далас, пред сградата с офисите на Стърлинг, когато отрядът на ФБР нахлу вътре. Поне десетина от тях явно се бяха отзовали на повикванията. Във всеки случай представляваха странна смесица: някои бяха облечени в тъмни делови костюми, а други — в тъмносини дълги якета с нахалните огромни букви ФБР, отпечатани на гърба. Кого всъщност очакваха да намерят тук? Вълка? Или останалите от „Леговището на Вълка“?

Те нямаха никаква представа къде нагазваха. Тъмните им седани и микробуси бяха паркирани съвсем открито на улицата. По-малко от петнайсет минути след като бяха нахлули в административната сграда, излязоха, водейки Лорънс Липтън с белезници. С патетичен жест той се опитваше да закрие лицето си. Каква сценка! Май искаха да направят шоу от това, но защо? , питаше се Вълка. Да докажат колко са твърди, колко са умни? Е, не бяха… Ще ви покажа какво означава да си твърд и умен. И колко много неща ви липсват, рече си руснакът.

Той заповяда на шофьора си да подкара колата. Мъжът зад волана не се обърна да погледне шефа си на задната седалка. Не каза нищо. Знаеше, че не бива да обсъжда заповедите на Вълка, чиито методи бяха странни, но действаха.

— Мини покрай тях — нареди той. — Искам да им кажа здрасти.

Агентите на ФБР оглеждаха нервно улицата, докато водеха Лорънс Липтън към един от спрените микробуси. До Стърлинг вървеше чернокож мъж, висок и необичайно самоуверен. Паша Сорокин знаеше от своя информатор в Бюрото, че това е Алекс Крос и че е високо ценен и уважаван.

„Нима е възможно чернокожият да е дал заповедта за нахлуването на агентите?“, чудеше се той. В Русия гледаха надменно на американските негри. Сорокин никога не бе надмогнал собствените си предразсъдъци, докато беше там; нямаше причина да го прави и в Америка.