Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Около два часа, след като повечето адвокатска работа бе приключила, с Липтън отново седнахме да говорим. В стаята бяха и двама старши агенти от офиса ни в Далас. Задачата им бе единствено да си водят бележки и да записват разговора на магнетофон.

Това беше моят разпит.

— Как се забърка с Вълка? — попитах Лорънс, след като отново подчертах загрижеността си за семейството му. Той изглеждаше по-съсредоточен, отколкото преди няколко часа. Усетих, че от плещите му бе паднал голям товар. Вината, предателството към семейството, особено към баща му, сякаш се бяха поуталожили след срещите. От университетските архиви ставаше ясно, че той е бил умен, но объркан и труден студент. Проблемите му винаги са били свързани със сексуалната му обсебеност, но изобщо не е бил лекуван. Лорънс Липтън просто не беше нормален.

— Как се забърках? — повтори той, сякаш сам си задаваше този въпрос. — Разбираш ли, винаги съм имал слабост към малки момичета — дванайсет-тринайсетгодишни, а и по-малки. В наши дни спокойно можеш да си ги осигуриш. А интернет предостави нови източници.

— За какво? Бъди максимално конкретен, Лорънс.

Той сви рамене.

— За ненормалници като мен. Сега всеки може да получи това, което иска и когато го иска. А аз знам как да се ровя за мръсните сайтове. Отначало се задоволявах само със снимки и филми — особено ми харесваха заснетите на живо.

— Намерихме някои от тях в офиса и в дома ти.

— Един ден при мен дойде непознат мъж. Влезе в офиса направо, също като теб.

— За да те изнудва ли?

Липтън поклати глава:

— Не, не… Каза, че искал да знае какво желая в действителност. Ставаше дума за сексуални обекти. И че ще ми помогне да ги получа. Аз го изхвърлих. Но на следващия ден той се върна, беше записал всичко, което съм купувал от интернет. „И така, кажи какво желаеш наистина?“ — отново ме попита. Аз исках малки момичета. Хубави, отворени, без никакви задръжки. Той ми осигуряваше по две или три на месец. Точно такива, за каквито си фантазирах. Цвят на косата, форма на гърдите, размер на обувките, с лунички — всичко, за каквото копнеех.

— Какво ставаше с момичетата? Убиваше ли ги? Трябва да ми кажеш.

— Аз не съм убиец. Обичах да гледам как момичетата се опитват да се измъкнат. Някои успяваха. С други се забавлявахме, после ги освобождавах. Те не знаеха кой съм аз, нито откъде съм.

— Беше ли доволен от сделката?

Липтън кимна и очите му светнаха.

— Много! През целия си живот бях мечтал за подобно нещо. Действителността беше хубава като фантазиите ми. Разбира се, всичко си имаше цена.

— Така ли се обвърза с Вълка?

— О, да, накрая се запознах с него. Поне мисля, че е той. Отначало изпращаше свой пратеник в офиса ми. Но след това дойде да ме види. Като човек е доста стряскащ. Бил от Червената мафия, така ми каза. Стана дума и за КГБ, но не знам какви са връзките му с тях.

— Какво искаше от теб?

— Да участвам в бизнеса заедно с него, да му стана партньор. Нуждаеше се от опита и познанията на моята компания в областта на компютрите и интернет. Сексклубът беше само странична дейност. Той се занимаваше с изнудване, пране на пари, фалшифициране на банкноти. Клубът беше моя територия. След като сключихме споразумението, аз започнах да търся богати извратени типове, които искаха да сбъднат мечтите си. Ненормалници, които бяха готови да похарчат шестцифрени суми, за да си купят роб — без значение мъж или жена. Понякога имаше конкретен обект, а понякога само физически тип. После правеха с него или с нея каквото си пожелаят.

— А защо Вълка се интересуваше от подобен бизнес?

— Клубът му беше нужен, защото искаше да привлече много богати и влиятелни мъже. Вече имахме един сенатор от Западна Вирджиния. Вълка кроеше големи планове.

— В Далас ли живее този мистериозен руснак? Ще трябва да ми помогнеш, ако искаш и аз да ти помогна.

Лорънс поклати глава:

— Не е оттук, не живее в Далас. Нито пък в Тексас. Той е като призрак.

— Но все пак знаеш къде е той?

Липтън се поколеба, ала накрая заговори:

— Той не подозира, че знам. Умен е, но не е спец с компютрите. Веднъж го проследих. Беше сигурен, че съобщенията му са добре защитени, но аз разбих паролата. Трябваше да се подсигуря, в случай че започне да ме изнудва.

Тогава Стърлинг ми каза къде смята, че ще мога да открия Вълка. Както и кой е той. Ако можех да вярвам на думите му, вече знаех името, което Паша Сорокин използваше в Съединените щати.

То беше Ари Манинг.