Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Извадих своя глок, а Паша Сорокин се втренчи в дулото. Нито един мускул не трепна по лицето му. Просто се взираше немигащо. Не помръдна, не се опита да избяга. После се усмихна, сякаш ме бе очаквал и се радваше, че най-сетне съм пристигнал. Какво му ставаше на този тип?

Видях как даде знак с ръка на един белокос мъж, прегърнал през кръста кръшна блондинка, поне два пъти по-млада от него.

— Атикъс! — извика Сорокин и мъжът забърза към нас.

— Аз съм Атикъс Стоунстром, адвокатът на господин Манинг — рече той. — Вие нямате абсолютно никакво основание да нахлувате в дома на господин Манинг по този начин. Определено сте превишили правата си и ще ви помоля да напуснете.

— Няма да стане. Хайде да продължим празненството вътре. Само ние тримата — обърнах се към Стоунстром и Сорокин. — Освен ако не предпочитате да ви арестуваме пред гостите ви.

Вълка погледна към адвоката си, после присви рамене, сякаш искаше да каже, че всичко това са дреболии за него. Закрачи към къщата. Но пътьом се обърна към мен, преструвайки се, че току-що си е спомнил нещо, и рече:

— Името на вашето малко момче също беше Алекс, нали?

Тя не беше мъртва! Все още. За добро или за зло…

Елизабет Коноли отново бе потънала в своя собствен свят, където се чувстваше най-защитена. Разхождаше се по прекрасния плаж на северния бряг на Оаху и събираше най-удивителните раковини, една по една, възхищавайки се на седефените им черупки.

В този миг чу виковете: ФБР!

Не можа да повярва.

ФБР беше тук? В къщата? Сърцето й полудя, после едва не спря, след което отново заби учестено.

Нима най-после бяха дошли, за да я спасят? Защо иначе щяха да са тук? О, мили боже!

Цялата затрепери. По страните й рукнаха сълзи. Най-сетне я бяха открили и щяха да я освободят. Вълка щеше да бъде погубен от собствената си арогантност.

Аз съм тук. Аз съм точно тук! , искаше да изкрещи тя.

Внезапно празненството замря. Всички зашепнаха и Лизи не можеше да разбере думите. Ала определено беше чула виковете „ФБР!“, а после някои споменаха за наркотици.

Лизи се замоли дано да не са дошли за наркотици. Ами ако отведат Вълка в затвора, какво щеше да стане с нея? Не можеше да спре да трепери.

Трябваше да даде знак на ФБР, че е тук. Но как? Беше завързана, със запушена уста, а те бяха толкова близо… Аз съм в гардеробната! Моля ви, погледнете в гардеробната! , викаше в мислите си тя.

Беше си фантазирала десетки начини как да избяга, но само след като Вълка отвори вратата и я поведе на каишка към банята или на разходка из къщата. Лизи знаеше, че няма начин да се измъкне от заключената гардеробна. Не и както беше завързана. Не знаеше как да даде сигнал на ФБР.

Тогава чу някой да говори високо. Беше дълбок мъжки глас, спокоен и овладян.

— Аз съм агент Махони със служители от ФБР. Всички веднага да напуснат и да се съберат на моравата зад къщата! Всички веднага да напуснат!

Лизи чу забързаното трополене на обувки по дървените подове. Хората си отиваха. Тя отново щеше да остане сама. Ако отведат Вълка, какво щеше да стане с нея? Трябваше да има начин да съобщи на ФБР, но какъв?

Някой на име Атикъс Стоунстром заговори на висок глас.

После чу гласа на Вълка, който я смрази. Той все още беше в къщата. Караше се с някого. Не знаеше с кого, нито пък разбираше какво си говорят.

Какво да направя? Какво?

За какво си мислех преди? , питаше се тя.

Тогава изведнъж се сети за една стара идея.

Беше я отхвърлила като възможност.

Защото само мисълта за това я плашеше до смърт.

— Радвам се, че си тук, за да го видиш със собствените си очи, Атикъс — каза Вълка на адвоката си.

— Това е най-безпочвен тормоз. Бизнесът ми е безукорен във всяко отношение. Ти го знаеш най-добре. Всичко това е изключително обидно. — Погледна към мен. — Знаете ли колко много мои бизнес партньори засегнахте преди малко?

Едва се сдържах да не отвърна подобаващо на заплахата му към семейството ми и по-специално към малкия Алекс. Но в момента нямах намерение да го разобличавам, исках единствено да го изведа оттук.

— Повярвайте ми, това не е безпочвен тормоз — уверих адвоката. — Тук сме, за да арестуваме клиента ви за отвличане.

Сорокин завъртя недоумяващо очи.

— Да не би вие, хора, да сте полудели? Знаете ли кой съм аз?

Вече бях чувал същата реч в Далас.

— Всъщност знам — осведомих го. — Истинското ти име е Паша Сорокин, а не Ари Манинг. Някои твърдят, че си руският кръстник. Ти си Вълка.