Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Седях в луксозната капитанска кабина на яхтата в крайбрежния канал, близо до милионерската зона в Лодърдейл, Флорида. Дали бяхме близо до Вълка? Имах нужда да вярвам, че сме на прав път. Стърлинг ми се бе заклел, че ми казва истината, а той нямаше причина да ме лъже. Точно обратното, трябваше да ми помогне, ако искаше да спаси семейството си.

Тук идваха доста туристи на разходка с моторни лодки, така че реших, че няма да ни забележат веднага. Освен това започваше да се стъмва. Подминахме няколко къщи, повечето построени в средиземноморски или португалски стил, а от време на време се мяркаха и постройки в джорджийски колониален стил — белег за „северни пари“. Предупредиха ни да действаме с кадифени ръкавици, за да не нарушим спокойствието на богатите обитатели на района, което, ако трябваше да бъдем честни, нямаше да е възможно.

На борда на яхтата с мен беше Нед Махони и два от специалните му щурмови отряда. Обикновено Махони не присъстваше лично по време на акциите, но след случая в Балтимор директорът бе променил тази практика. ФБР трябваше да разполага с повече власт по време на операциите.

Докато приближавахме с яхтата към кея, наблюдавах през бинокъла си голямата крайбрежна къща. На пристана върху вълните се полюшваха закотвени няколко скъпи яхти и бързоходни моторни лодки. Бяхме се снабдили с архитектурния план на къщата и бяхме узнали, че е била купена преди две години за двадесет и четири милиона долара. Не нарушавайте ничие спокойствие.

В имението, принадлежащо на Ари Манинг, се вихреше голямо парти. Според Стърлинг, той беше Паша Сорокин, Вълка.

— Както изглежда, всички се забавляват — обади се Махони откъм палубата. — Човече, обичам хубавите купони — храна, музика, танци, шампанско.

— Да, готино е. А неканените гости дори още не са се появили — отвърнах аз.

Ари Манинг бе известен в Лодърдейл и Маями с партитата, които устройваше — понякога два пъти седмично. Екстравагантните купони бяха прочути с изненадите си: специални гости — като треньорите на „Маями Долфинс“ и „Маями Хийт“; рок звезди и комедийни актьори от Лае Вегас; политици, дипломати и посланици, дори високопоставени лица от Белия дом.

— Предполагам, че тази вечер ние ще сме специалните гости, които ще изненадаме всички — ухили се Нед.

— Пристигнали чак от Далас, придружени от специалната си свита — съгласих се аз.

Многолюдното бляскаво парти затрудняваше операцията и може би заради това Махони и аз се опитвахме да се поотпуснем с шеги. Бяхме се разбрали да изчакаме, но шефът на ОСЗ настоя да действаме веднага, докато Вълка бе все още там. Директорът се съгласи, всъщност тъкмо той бе взел окончателното решение.

Един тип в бутафорен моряшки костюм ни махаше енергично да се отдалечим от пристана. Но ние продължихме да приближаваме.

— Какво иска този задник? — попита ме Нед.

— Няма места на кея! Закъснели сте! — изкрещя ни мъжът на пристана. Гласът му се извиси над оглушителната музика, гърмяща откъм задната част на имението.

— Купонът не може да започне без нас! — извика в отговор Махони. После наду сирената.

— Не! Не приближавайте! — продължи да се дере мъжът в моряшки костюм. — Вървете си!

Нед отново наду сирената.

Яхтата блъсна един джет, а типът на кея почервеня, сякаш всеки миг щеше да получи удар.

— Господи! Внимавайте, това е частно парти! Не може просто така да идвате тук. Приятели ли сте на господин Манинг?

— Естествено! Ето я и поканата ми. — Махони извади картата и пистолета си.

Аз вече бях скочил от палубата на кея и тичах към къщата.

Проправих си път през тълпата от чевръсти купонджии, отправила се към осветените от свещи маси. Тъкмо щяха да сервират вечерята. Сочни стекове и омари, изобилие от шампанско и други скъпи вина. Всички бяха облечени в елегантните си парцалки на „Долче и Габана“, „Версаче“ и „Ив Сен Лоран“. Аз пък бях издокаран в избелели джинси и дълго синьо яке на ФБР.

Фризирани глави се извърнаха към мен като към натрапник. Натрапник от ада. Тези хора нямаха никаква представа кой бе домакинът им.

— ФБР! — извика Махони зад гърба ми, крачещ начело на тежковъоръжените си отряди към тълпата.

От Стърлинг знаех как изглежда Паша Сорокин и се насочих право към него. Той беше точно тук. Вълка бе облечен в скъп сив костюм и синя кашмирена фланелка. Разговаряше с двама мъже близо до голямата палатка на сини и жълти ивици, където се печеше скарата. Огромни късове месо и риба се приготвяха от усмихнати и запотени готвачи, всички чернокожи или от испански произход.