Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Преди да се разсее шокът от изстрела, тримата мъже хукнаха да бягат с все сила. Двамата препускаха към Парк Драйв, а блондинът, който бе застрелял Пол Готие, спринтираше по Бойлстън Стрийт.

Той беше едър мъж, но се движеше много бързо. Припомних си, че бях чувал от Мони Донъли как големи руски атлети — дори бивши олимпийски шампиони, са били завербувани от мафията. Дали блондинът не е бивш бегач? Поне тичаше като такъв. Сблъсъкът, стрелбата и всичко останало още веднъж ми напомниха колко малко знаем за руските гангстери. Как работеха? Какъв бе начинът им на мислене?

Втурнах се след него. Адреналинът пулсираше в кръвта ми. Все още не можех да повярвам на случилото се. Можеше да бъде избегнато. А сега Готие вероятно бе мъртъв.

— Заловете го жив! — изкрещях, докато тичах. Така бе по план, само че другите агенти току-що бяха видели как Готие бе хладнокръвно застрелян. Не знаех на колко улични битки са били свидетели досега. Но ние на всяка цена трябваше да разпитаме похитителите. Веднъж само да ги заловим живи.

Започвах да се задъхвам. Може би се нуждаех от допълнителни часове по физическа подготовка в Куонтико или през последните няколко седмици просто бях прекарал твърде много време зад бюрото в Хувър Билдинг.

Продължих да преследвам блондина по алеята, обградена с дървета. Малко по-късно дърветата оредяха и отпред заблестяха кулите на Пруденшъл Сентър и Ханкок. Погледнах назад — тримата агенти ме следваха, сред тях и Пеги Кац, с пистолет в ръка.

Мъжът, който тичаше пред мен, приближаваше Хайнс Конвеншън Сентър. Питах се дали все пак най-после късметът не бе проработил в наша полза: Дали този мъж отпред е Вълка? Бил хубав, нали? Ако е той, можем да го обвиним в убийство.

— Спри! Ще стреляме! — извика агентът зад мен. Но руснакът не спря, а сви към една странична улица, по-тясна и по-тъмна от Бойлстън Стрийт. Зачудих се дали предварително не бе набелязал този маршрут за бягство.

Най-необичайното беше, че той изобщо не се бе поколебал, когато застреля агент Готие. Не се шегувам — бе казал. Кой би убил с такава лекота? И то обкръжен от толкова много агенти на ФБР?

Вълка? За него се предполагаше, че е безстрашен и безмилостен, че смелостта му граничи с лудост. Дали не беше някой от приближените му? Чувах тропота на обувките му по павираната улица. Малко бях успял да скъся разстоянието помежду ни.

Тогава той внезапно се завъртя и стреля в мен!

После се обърна, зареди и отново стреля.

Прикрих се зад една кола. Сетне чух вик. Извъртях се и видях един агент да се свлича на земята. Беше Дойл Роджърс. Блондинът отново се затича. Нямаше да се предаде, беше готов да умре.

В същия миг зад мен прозвуча изстрел! Не можах да повярвам на очите си — блондинът рухна по лице.

Не помръдна нито веднъж, след като падна на земята. Един от агентите зад мен го беше застрелял. Обърнах се и видях Пеги Кац — все още в позиция за стрелба.

Агент Роджърс бе улучен в рамото. Щеше да се оправи. След това се върнах към парка Фенс. Когато стигнах там, разбрах, че Пол Готие е все още жив. Но останалите двама похитители бяха успели да избягат. Отмъкнали кола от Парк Драйв и нашите хора ги изгубили. Лоши новини, възможно най-лошите.

Цялата операция отиде по дяволите.

Не си спомням да съм се чувствал толкова зле след някоя операция през всичките години, прекарани в полицията на Вашингтон. Ако досега се колебаех, вече бях сигурен — бях направил грешка, постъпвайки във ФБР. Те действаха по съвсем различен начин, отколкото бях свикнал. Уж постъпваха по правилата и спазваха буквата на закона, а внезапно нарушаваха всичко. Те притежаваха огромни ресурси и зашеметяващо количество информация, но на улицата бяха аматьори. В Бюрото работеха някои изключителни личности, но имаше и невероятни некадърници.

След стрелбата в Бостън се отправих към офиса на ФБР. Заварих всички агенти, изглеждаха шокирани. Не бих могъл да ги обвинявам. Каква каша, една от най-лепкавите, които бях виждал! Знаех, че главен агент Нилсен носеше основната вина, но какъв смисъл имаше да се отправят обвинения? Двама добри агенти бяха ранени, единият много тежко. И аз се чувствах отговорен, макар че казах на главния агент да действа по-бързо, а той не ме послуша.

За нещастие блондинът, когото преследвах по Бойлстън Стрийт, беше мъртъв. Куршумът на Кац му беше пръснал тила. Вероятно бе умрял мигновено. В себе си нямаше никакви документи за самоличност. В портфейла му намерихме около шестстотин долара и нищо друго. По гърба и раменете си бе татуирал змия, дракон и мечка. Имаше и нещо, написано на кирилица, но нашите експерти все още не го бяха разчели. Татуировки от затвора. Предполагахме, че е руснак, но не разполагахме с име, нито с друго истинско доказателство.