Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

— Да, но не е точно куб. На Пенсилвания Авеню има само седем етажа заради строителните виждания на вашингтонските архитекти. И единадесет от задната страна.

— Благодаря за ценната информация. Започваш да звучиш като истински фебереец. Обзалагам се, че сигурно човек се чувства малко зловещо в тази сграда.

— Не, просто си представям, че съм на петия етаж. Би могло да е всяка друга част на сградата.

— Погледни го откъм тъмната страна. Да си в сградата на самия Дж. Едгар Хувър! Да си фебереец. Само мисълта за това ме кара да настръхвам — пошегува се тя.

— Очакването навсякъде е едно и също, Джам.

— Поне си имаш готини телефонни другарчета, с които можеш да си побъбриш.

— Така е, права си — с теб чакането е много по-лесно.

— Радвам се, че го чувстваш така. Имаме нужда се видим, Алекс. Да се докоснем. И да поговорим за някои неща.

— Веднага щом приключим със случая, ще взема първия самолет. Обещавам.

Джамила отново се засмя:

— Е, пожелавам ти да заловиш този знаменит мафиот. Да сгащиш големия лош Вълк, това психясало копеле. В противен случай аз ще се кача на самолета за изток.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Около десетина агенти се бяха разположили из стаята и похапваха дебели сандвичи с ростбиф и германска картофена салата, отпивайки чай с лед, когато „Леговището на Вълка“ се активира. В средите на ФБР „ростбиф“ 28 28 Роналд Кеслер е написал полезната и забавна книга „ФБР отвътре“, посветена на жаргона, използван във ФБР. — Б.пр. има особено значение, но това е друга история. Хищникът се обаждаше.

Потър, взехме решение по твоята молба — гласеше имейлът. — Обади ни се.

Групата продължи да се храни. Предварително се бяхме разбрали, че няма защо да бързаме да се свържем с Вълка. Ако Потър очакваше обаждането му онлайн, това щеше да събуди подозренията му. Един агент вече бе заел мястото на д-р Хомър Тейлър в Хановер. Бяхме разпространили лъжата, че професорът е повален от тежък грип и за известно време няма да ръководи часовете си. В къщата си от време на време „професор Потър“ даваше някои признаци на живот: поглеждаше през прозореца или пък седеше на предната веранда. Според наблюденията ни никой не бе разпитвал за Тейлър в Дартмът, нито във фермата му в Уебстър. И двете места се наблюдаваха отблизо от наши агенти.

На този етап нямахме представа доколко е внимателен Вълка или до каква степен са се събудили подозренията му. Като цяло не знаехме много за руснака. Нито дали някой от Бюрото не му снася информация.

Беше решено, че ще изчакам час и половина, след като не бях в мрежата, когато Вълка бе осъществил контакта. И той сигурно го знаеше. През изминалия ден не бяхме успели да установим кой е собственикът на „Леговището на Вълка“, нито пък кои са останалите потребители. Това вероятно означаваше, че някой страхотен хакер е защитил много добре сайта. Експертите от Бюрото бяха сигурни, че ще разбият защитата, но досега все още не бяха успели.

Хомър Тейлър отново бе докаран във Вашингтон и ние пак използвахме очите му за сканиране на ретината. След това седнах пред компютъра и започнах да пиша. Следвах модела на комуникация с „Леговището на Вълка“, описан ми от Тейлър като част от нашата сделка.

Тук е господин Потър — започнах. — Мога ли да получа своя любим?

Чаках Вълка да отговори на смахнатия въпрос на Потър. Всички чакахме.

Нямаше отговор. Мамка му, къде бях сгрешил? Бях ли отишъл твърде далеч? Той беше умен, по някакъв начин бе узнал какво му кроим. Но как?

— Ще остана в мрежата още малко — казах и се огледах наоколо. — Искам това, което само той може да ми даде. Предполага се, че съм нетърпелив.

Тук е Потър — написах след няколко минути.

Внезапно върху екрана на компютъра ми започнаха да се появяват думи.

Прочетох следното.

Вълка: Не ставай досаден. Знам кой си.

Невъзпитано е да ме караш да чакам така — написах аз, имитирайки резкия маниер на Тейлър. — Знаеш как се чувствам, какво преживявам.

Вълка: Как бих могъл? Ти си бъзливият ненормалник, Потър, не аз.

Аз: Не е точно така. Ти си ненормалник. Най-безмилостният от всички.

Вълка: Кой го казва? Да не мислиш, че държа заложници като теб?

Сърцето ми заби лудо. Какво имаше предвид? Дали Вълка държеше заложник? Може би повече от един? Възможно ли бе Елизабет Коноли да е все още жива, или ставаше дума за друга?