Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

Брилянтният замисъл на схемата е може би тъкмо в това, че на пръв поглед няма смисъл.

За нас.

За мен.

Стейси Полак стоеше със сериозна и властна физиономия пред агентите на петия етаж на Хувър Билдинг. В помещението нямаше столове, понеже бе предназначено само за кратки съвещания. Аз стоях най-отзад, но след успеха в Ню Хемпшър и арестуването на господин Потър всички присъстващи знаеха кой съм. Бяхме спасили още един отвлечен — Франсис Дийгън щеше да се оправи. Освен това намерихме телата на Бенджамин Коуфи и още двама мъже, засега неидентифицирани.

— Макар и да не съм свикнала нещата да се развиват според нашите желания — започна Полак и се засмя, — приемам този успех и изказвам благодарности на екипа, участвал в операцията. Това е много добър пробив. Както мнозина от вас знаят, Вълка е нашата главна мишена в списъка ни на Червената мафия, вероятната главна мишена. Говори се, че е замесен във всичко: търговия с оръжие, изнудване, спортни измами, проституция, пазар на бели робини. Изглежда, името му е Паша Сорокин. Казвам изглежда, защото, когато става въпрос за този тип, нищо не е сигурно. Имаме сведения, че е започнал своята „кариера“ в московските предградия. По някакъв начин е успял да постъпи в КГБ, където е бил три години. След това става пахан — мафиотски бос, в руския подземен свят, но решил да емигрира в Америка, където напълно изчезва от сцената. Всъщност ние известно време го смятахме за мъртъв. Очевидно не е, ако може да се вярва на господин Потър. Можем ли да му вярваме? — Полак погледна към мен. — Между другото, да ви представя агент Алекс Крос. Той ни помогна при ареста в Ню Хемпшър.

— Смятам, че можем да вярваме на Потър — казах аз. — Той знае, че ние се нуждаем от него. И определено разбира, че трябва да ни посочи вероятна следа, която да ни отведе при Паша Сорокин. Също така ме предупреди, че Вълка ще отвърне на удара ни. Неговата мисия била да бъде най-великият гангстер на света. Според Потър точно това бил Вълка.

— Тогава защо се занимава с търговия на бели робини? — попита един старши агент. — В тази работа няма чак толкова много пари, а рискът е голям. Какъв е смисълът? Струва ми се глупаво. Може би са ни изпързаляли.

— Ние не знаем защо действа по този начин. Съгласен съм, че нещо не се връзва… Но може това да е просто неговият стил, коренящ се в произхода му — обади се агент от нюйоркския клон, ръководещ групата за Русия. — Той иска да има пръст навсякъде. Свързано е с миналото му из московските улици. Освен това Вълка има слабост към жените. Той е смахнат извратеняк.

— Не мисля, че ги харесва — възрази една жена, агент от Вашингтон. — Честно, Джеф.

— Носи се слух, че преди две седмици е влязъл в клуб в Брайтън Бийч и е убил една от бившите си съпруги — продължи агентът от Ню Йорк. — А веднъж дори продал две свои братовчедки като бели робини. Това, което се знае за Паша Сорокин, е, че не се бои от нищо. Смятал, че ще умре млад в Русия. Самият той е изненадан, че все още е жив. Обича да живее на ръба.

Стейси Полак отново взе думата:

— Нека ви разкажа нещо за този човек, за да добиете представа с кого си имаме работа. Изглежда, първоначално Паша е успял да убеди ЦРУ да го изведе от Русия. Точно така — ЦРУ го е вкарало в Америка. Предполагало се, че ще им предостави много важна информация, ала никога не го направил. Когато за пръв път се появил в Ню Йорк, започнал да продава бебета от някакъв апартамент в Бруклин. Според слуховете, за един ден продал шест бебета на заможни семейни двойки за десет хиляди долара всяко. Напоследък е измъкнал с измама двеста милиона от банка в Маями. Той обича това, с което се занимава, и очевидно си разбира от работата. А ето че сега знаем кой уебсайт посещава. Може би дори ще успеем да влезем в него. Работим по въпроса. Никога не сме били толкова близо до Вълка. Или поне така ни се иска да вярваме.

Тази нощ Вълка беше във Филаделфия, рождено място на американската нация. Не го показваше, но беше неспокоен и разтревожен. Ала това състояние го зареждаше с емоции. Караше го да се чувства по-жив. Харесваше му и да е невидим — никой не знаеше кой е той, можеше да отиде навсякъде и да прави всичко, което си пожелае.

Тази вечер гледаше мача на „Флайърс“ срещу „Монреал“ във „Фърст Юниън Сентър“. Беше уредил предварително резултата, но до момента нищо не се бе случило и тъкмо затова беше разтревожен и ядосан.