Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

— ФБР! — изкрещях с пълно гърло. И възкликнах наум: Исусе!

Тейлър ме погледна с очи, пълни с изненада и страх. Държах го на мушка. Той явно изобщо нямаше представа, че е бил следен. В крайна сметка се намираше в своята частна собственост, където се чувстваше в пълна безопасност, нали? Сега го осъзнавах.

В сенките на обора различих още нечия фигура. Човекът беше завързан с кожени ремъци към една отвесна греда, поддържаща тавана. Нямаше никакви дрехи. Нищо. Гърдите и гениталиите му бяха в кръв. Франсис Дийгън е жив! , помислих си. И отново изкрещях, но този път по-овладяно:

— Вие сте арестуван… господин Потър.

Първият разпит на Потър се състоя в малката библиотека в къщата. Помещението беше уютно и обзаведено с вкус и не загатваше с нищо за ужасите, които са ставали в съседната сграда. Потър седеше на пейка от тъмно дърво, а китките му бяха закопчани с белезници. Тъмните му очи се бяха впили в мен, сякаш искаше да ме изгори с поглед.

Седях на стол с висока облегалка точно срещу него. За един дълъг миг се гледахме свирепо. После обходих с очи стаята. Шкафовете за книги и рафтовете бяха изработени по поръчка и покриваха всяка стена от пода до тавана. Върху голямо дъбово бюро бяха поставени компютър и принтер, две дървени кутии за входяща и изходяща поща, купчини от дипломни работи. Никъде нямаше и намек за истинския Тейлър, или „Потър“.

Зачетох се в имената на авторите върху обложките на книгите: Ричард Русо, Джамейка Кинкейд, Зейди Смит, Мартин Еймис, Стенли Куниц 24 24 Русо е американски писател, автор на пет романа, живее в Мейн. Джамейка Кинкейд (род. 1949 в Антигуа) е сътрудник на списание „Нюйоркър“. Зейди Смит (род. 1975 в Лондон) е писателка; първият й роман е „Бели зъби“. Стенли Куниц е известен поет (род. 1905 в Масачузетс). Мартин Еймис (род. 1949), син на английския писател Кингсли Еймис, е издал първия си роман през 1974. — Б.пр. .

Говореше се, че Бюрото често разполага с невероятна по обем информация, преди да се започне разпитът. Това беше напълно вярно в случая с Тейлър. Аз вече знаех за детството му, прекарано в Айова, както и за годините му като студент в Айова и Нюйоркския университет. Никой не бе заподозрял, че има и тъмна страна. Миналата година бил предложен за повишение, очакваше да бъде назначен на постоянно място. Работел по завършването на книгата си върху „Изгубеният рай“ на Милтън, както и върху статия за Джон Дони 25 25 Джон Дони (1572–1631) — изтъкнат английски поет от течението на метафизиците, известен с проповедите си. — Б.пр. . На бюрото се виждаха разпилени чернови за литературни проекти.

Станах и ги прегледах. Той е организиран, всичко е прегледно разпределено по теми — помислих си аз.

— Интересни материали — промърморих.

— Внимавайте с тях — предупреди ме той.

— О, извинете ме, ще бъда внимателен — успокоих го, сякаш всичко, което бе написал за Милтън и Дони, вече имаше някакво значение. Продължих да преглеждам книгите: Оксфордски речник на английския език, томове на Шекспир и Милтън, „Тежестта на дъгата“, каталог на „Мерк“.

— Този разпит е незаконен. Вие би трябвало да го знаете. Искам да се видя с адвоката си — каза той, когато аз отново седнах срещу него.

— О, ние просто си говорим — отвърнах. — Това е само предварителен разговор. Ще изчакаме адвоката ви тук. А сега искам да се опознаем.

— Обадихте ли се на адвоката ми? Ралф Гилд в Бостън! — тросна се Тейлър. — Не се бъзикайте с мен!

— Доколкото знам, е уведомен. Да видим — ние ви арестувахме около осем часа вечерта. Обадили са му са се в осем и трийсет.

Тейлър погледна часовника си. Тъмните му очи горяха яростно.

— Сега е вече дванайсет и половина!

Свих рамене.

— Е, нищо чудно, че адвокатът ви още не се е появил. Та вие дори не сте официално арестуван. И така, доколкото разбрах, преподавате английски език. Докато бях в гимназията, харесвах художествената литература, четях много и все още чета, но да си призная, си падам повече по научната литература.

Тейлър продължи да ме фиксира с кръвнишки поглед.

— Май забравяте, че Франсис беше отведен в болница. Часът е отбелязан при приемането му.

Щракнах с пръсти и леко трепнах.

— Точно така. Разбира се, беше отведен малко след девет. Лично подписах документите — осведомих го. — Аз също като вас съм защитил докторат. По психология, в „Джон Хопкинс“, Балтимор.

Хомър Тейлър мърдаше неспокойно върху пейката. После изведнъж избухна: