Джеймс Патерсън - Големия лош вълк

— Не можеш да ме уплашиш, шибан задник! Мен не могат да ме стреснат дребни риби като теб, повярвай ми! Съмнявам се, че имаш докторат по психология. Може би от Кукурузения щат 26 26 Популярно название на щата Небраска. — Б.р. . Или от ченгетата.

Подминах заяждането му и също влязох в тона му:

— Ти ли уби Бенджамин Коуфи? Мисля, че си бил ти. Малко по-късно ще започнем да търсим тялото. Защо не ни спестиш излишни главоболия?

Тейлър се усмихна злъчно.

— Да ви спестя главоболията? И защо да го правя?

— Всъщност разполагам с доста добър отговор на този въпрос. Защото по-късно ще имаш нужда от помощта ми.

— Е, в такъв случай по-късно ще ви спестя главоболията, след като ти ми помогнеш — самодоволно се подсмихна той. — Каква е твоята роля в тази работа? — попита ме накрая. — Символизираш ФБР ли?

Усмихнах се.

— Не. Всъщност аз съм твоят последен шанс. По-добре не го изпускай.

В библиотеката нямаше никой друг, освен нас двамата с Потър. Той беше с белезници, напълно хладнокръвен, нямаше и следа от първоначалния му стрес. Продължаваше да ме гледа заплашително.

— Искам адвокат — повтори.

— Е, ако бях на твое място, и аз щях да искам. И да устроя истинско представление тук.

Изненадващо Тейлър се усмихна. Зъбите му бяха пожълтели.

— Какво ще кажеш за една цигара?

Дадох му една. Дори му я запалих.

— Къде си заровил Бенджамин Коуфи? — попитах отново.

— Значи ти наистина си шефът тук? — рече той.

— Интересно, как се преобръща този свят, нали? Като червея.

Пренебрегнах сарказма Му.

— Къде е Бенджамин Коуфи? Някъде отвън ли е заровен? Сигурен съм, че е някъде там.

— Тогава защо ме питаш?

— Защото не искам да пилея време в разкопаването на полето или в пресушаването на езерото.

— Наистина не мога да ти помогна. Не познавам Бенджамин Коуфи. Разбира се, Франсис беше тук по свое собствено желание. Той мразеше „Светият кръст“. Йезуитите не ни харесват.

— Йезуитите не харесват кого? Кой още е замесен с теб?

— Ти наистина си много забавно ченге. От време на време ми харесва малко тъп хумор.

Протегнах крака си, ударих го в гърдите и го съборих с пейката. Той се строполи на пода, главата му тупна силно, издавайки кух звук. Видях, че това го стресна. И при всички случаи го изненада.

— Въобразяваш си, че ще ме изплашиш ли? — изкрещя той, когато успя да си поеме отново дъх. Сега вече беше бесен, лицето му почервеня, а вените на шията му се издуха. Това беше само началото. — Искам адвоката си! Категорично настоявам за адвокат! — врещеше Потър. — Адвокат! Адвокат! Чува ли ме някой?

Продължи да вика срещу мен — като някое психичноболно дете, което не получава това, което желае. Оставих го да крещи и ругае, докато не пресипна.

Дори излязох навън, разкърших изтръпналите си плещи, пийнах малко кафе и си побъбрих с Чарли Повесник, който се оказа много добро момче.

Когато се върнах вътре, Потър изглеждаше променен. Беше имал време да обмисли всичко, което се бе случило във фермата. Знаеше, че ще разговаряме с Франсис Дийгън и ще открием Бенджамин Коуфи. Може би и неколцина други.

— Предполагам, че бихме могли да стигнем до някакво споразумение — въздъхна шумно той. — Което взаимно да ни устройва.

— Сигурен съм, че можем да се споразумеем — сговорчиво кимнах аз. — Но в замяна се нуждая от нещо конкретно. Как се снабдяваше с момчетата? Каква е схемата? Това искам да чуя от теб.

Зачаках отговора му. Изминаха няколко минути.

— Ще ти кажа къде е Бенджамин — рече накрая той.

Исках нещо повече. Излязох, за да си побъбря още малко с Чарли. Сетне се върнах в библиотеката.

— Купувах момчетата от Вълка — каза Потър. — Обаче ще съжаляваш, че си попитал. Както вероятно и аз. Той ще накара и двама ни да си платим. По скромното ми мнение на колежански професор, Вълка е най-опасният мъж на този свят. Той е руснак. От Червената мафия.

— Къде можем да го открием? Как контактуваш с него?

— Не знам къде е. Никой не знае. Той е мистериозен човек, това е неговата запазена марка. Мисля, че то го възбужда.

Изминаха още няколко часа в разговори, пазарене и убеждаване, докато Потър най-после ми каза онова, което исках да узная за Вълка — мистериозния мъж, който толкова много го беше впечатлил. По-късно през деня си направих записки. Това все още няма смисъл. Нищо от това в действителност няма смисъл. Цялата схема на Вълка изглежда налудничава, помислих си. После си записах в тефтерчето: