Тес Геритсън - Изборът

— Когато разговарях с Хелън Люис, аз все още не бях сигурна за какво става въпрос — отвърна Аби. — Опитвах се да разбера защо донорът е извън регистрационната система, както всички останали… И нещата спряха дотам. Веднага след този разговор уведомих Арчър и доктор Уетиг.

— И Ходъл, нали? Няма начин да не сте уведомила и Ходъл…

— Все още не съм разговаряла с него — поклати глава Аби. — Цял ден не е излизал от операционната…

— Добре — въздъхна с облекчение Пар. — Значи историята е известна само на хората, които присъстват в тази зала. А онази Хелън Люис от БОНИ знае единствено за това, че не сте сигурна какво се е случило…

— Точно така.

Върху лицето на Сюзън Касейдо също се изписа облекчение.

— Трябва да вземем всички мерки за ограничаване на пораженията — каза тя. — Ето как: доктор Арчър ще се обади в БОНИ и ще увери госпожа Люис, че всички недоразумения са отстранени. Да се надяваме, че това ще бъде достатъчно. Същевременно ще продължим своето разследване, но без да се вдига излишен шум. Трябва да открием доктор Никълс, който положително ще хвърли светлина по въпроса…

— Никой не знае кога Никълс ще се върне от отпуск — подхвърли Арчър.

— Ами другият хирург? — попита Сюзън. — Онзи от Тексас?

— Мейпс ли? Още не съм го търсил…

— Някой трябва да го стори.

— Не съм съгласен! — намеси се Пар. — Мисля, че не бива да разширяваме кръга на запознатите с този проблем.

— По какви причини, Джеръмая?

— Колкото по-малко знаем по въпроса, толкова по-добре — тръсна глава президентът. — Трябва да се държим на почетно разстояние от него. Кажи на Хелън Люис, че донацията е била поименна и това е причината да не бъде включена в системата на БОНИ. И с това приключваме!

— С други думи, да си заврем главите в пясъка! — обади се Уетиг.

— Ни чул, ни видял! — кимна Пар и огледа лицата на присъстващите. Явно приел мълчанието им за съгласие, той добави: — Излишно е да споменавам, че този разговор остава тук, между тези стени…

— „Ни чул, ни видял“ едва ли ще ни помогне — не се сдържа Аби. — Проблемът ще продължава да стои пред нас…

— Но „Бейсайд“ няма вина за него, нали? — контрира Пар. — Защо да си създаваме излишни неприятности?

— Въпросът има и морална страна, още повече, че това може да се случи отново…

— Съмнявам се, че госпожа Вос ще има нужда от ново сърце в близкото бъдеще — поклати глава Пар. — Това е изолиран инцидент, доктор Диматео. Един отчаян съпруг нарушава закона, за да спаси жена си. Толкоз. А ние трябва да вземем необходимите мерки това да не се повтаря… — Извърна се към Арчър и попита: — Можем да го сторим, нали?

— Длъжни сме — мрачно отговори хирургът.

— А какво ще стане с Виктор Вос? — попита Аби.

Мълчанието, което последва, направи отговорът излишен. Нищо няма да стане с Виктор Вос. Такива като него винаги ще бъдат в състояние да надхитрят системата. Да си купят сърце, хирург, а дори и цяла болница. Да не говорим, че могат да си позволят и цяла армия адвокати, които с лекота ще сринат бъдещето на всеки току-що прохождащ хирург практикант…

— Този човек е решил да ме съсипе — каза на глас тя. — Надявах се, че след успешната трансплантация на жена му нещата ще се уталожат, но не стана така. Подхвърли гадории в колата ми, платил е на хора да заведат дела срещу мен. Засега са две, но съм сигурна, че ще има и други. При подобна ситуация ми е много трудно да използвам системата „ни чул, ни видял“…

— Можете ли да докажете, че всичко това е дело на Вос? — попита Сюзън.

— Че кой друг може да бъде?

— Репутацията на болницата е изложена на риск, Диматео — намеси се Пар. — За да я спасим, всички трябва да бъдем единни, включително и вие. Защото това е и ваша болница…

— Но какво ще стане, ако нещата все пак се разчуят? — вдигна глава Аби. — Представете си, че историята се появи на първа страница на „Глоуб“… Тогава „Бейсайд“ ще бъде обвинена в укриване на истината!

— Именно по тази причина настоявам нещата да си останат между тези стени — натъртено отговори Пар.

— Не съм сигурна в това — вирна брадичка Аби. — Никак не съм сигурна!

Пар и Сюзън си размениха загрижени погледи, след което младата адвокатка каза:

— Принудени сме да поемем този риск…

Аби свали халата си, хвърли го в коша и бутна летящата врата. Наближаваше полунощ. Операцията на един прободен с нож пациент беше приключила успешно. Той вече беше в реанимацията, със съответно назначено лечение. От спешното отделение не бяха съобщили за нови случаи, което означаваше затишие.