Тес Геритсън - Изборът

— Търсят ви отвън, докторе — съобщи телефонистката.

След няколко прещраквания в слушалката прозвуча друг женски глас:

— Доктор Аби Диматео?

— На телефона.

— Аз съм Хелън Люис от Банката за органи в Ню Ингланд. В събота сте проявила интерес към един донор на сърце, нали? Очаквахме някой от „Бейсайд“ да се обади пак, но никой не го стори. Затова си позволявам да ви потърся…

— Съжалявам — въздъхна Аби. — Трябваше да ви потърся, но тук в момента е истинска лудница. Май ще се окаже, че става въпрос за обикновено недоразумение…

— Много добре — отвърна жената насреща. — Защото така и така не успях да открия информацията, която ви интересува… Но ако имате други въпроси, не се колебайте да…

— Момент! — прекъсна я Аби. — Какво казахте преди малко?

— Казах, че не успях да открия информацията, която ви интересува…

— Защо?

— Данните не са включени в нашата система.

Аби запази мълчание в продължение на цели десет секунди. После тихо и отчетливо попита:

— Сигурна ли сте в това? Абсолютно сигурна?

— Проверих всички файлове в централния компютър — отвърна Хелън Люис. — На датата, която сте посочили за жътвата, нямаме регистриран донор. И това се отнася за всички болници във Върмонт.

— Ето го — каза Колин Уетиг, отбелязал с пръст едно място в разгърнатия Медицинския справочник. — Тимъти Никълс, завършил в Университета на Върмонт, доктор по медицина от Тафтс, практикувал в „Масачузетс Дженерал“, специалност: гръдна хирургия. Работи по съвместителство в „Уилкокс Мемориал“, Бърлингтън, щат Върмонт. — Плъзна дебелия справочник към центъра на заседателната маса и добави: — Това означава, че такъв лекар наистина съществува и практикува като хирург в Бърлингтън. Тим Никълс не е рожба на въображението на Арчър…

— В събота разговарях с него и той потвърди, че е присъствал на операцията по отстраняването на сърцето — каза Арчър. — Тя е била осъществена в „Уилкокс Мемориал“, но за съжаление не успях да открия още някой от хирурзите, участвали в нея. А сега не мога да открия и самия Никълс. От кабинета му отговарят, че е излязъл в продължителен отпуск… Не зная какво става, Джеръмая, но положително не искам да се окажем забъркани в нещо нередно. Защото, трябва откровено да заявя, нещата започват да стават доста подозрителни!

Джеръмая Пар се размърда на стола си и хвърли поглед към юристката Сюзън Касейдо. Все още не беше погледнал към дъното на масата, където се бяха настанили Аби и Дона Тот, координаторката по трансплантациите. Вероятно не желаеше да гледа натам, въпреки че именно Аби беше тази, която повдигна неприятния въпрос. По нейна инициатива беше свикано и заседанието, което се провеждаше в момента.

— Какво всъщност става тук? — нервно попита Пар.

— Според мен Виктор Вос е направил така, че донорът е останал извън системата за регистрация — въздъхна Арчър. — Явно по този начин е искал да бъде сигурен, че сърцето ще бъде присадено на жена му…

— Възможно ли е да стори подобно нещо?

— Сигурно, с пари всичко се постига…

— А на Вос пари не му липсват — обади се Сюзън. — Според последната класация в „Киплингър“ на петдесетте най-богати хора в Америка, той се е изкачил на 14-то място.

— Я по-добре ми обяснете как е организирана системата за дониране на органи! — прекъсна ги Пар. — Аз все още не разбирам как се е случило всичко това!

Арчър хвърли поглед към координаторката.

— Дона знае най-добре — рече той. — Нека й дадем думата.

— Системата е проста — започна Дона Тот. — Изготвят се списъци на пациентите, които имат нужда от присаждане на органи. Те са два — регионален и национален. Националният се нарича Обединена мрежа за размяна на органи, или ОМРО, а регионалният се изготвя от Банката за органи в Ню Ингланд. И двата подреждат пациентите според нуждата от трансплантация, без да се обръща внимание на фактори като богатство, раса или обществено положение. Значение има единствено здравословното им състояние… — Извади лист хартия от папката пред себе си и го подаде на Пар: — Това е последния вариант на регионалния списък, който получих по факса от седалището на БОНИ в Бруклин. Сам можете да се уверите, че пациентите са класифицирани според медицинския си статут, необходимия орган, най-близкия център за трансплантации и телефонния номер за контакт, който обикновено е на някой колега координатор.

— А тези забележки тук какви са?