— Клинична информация. Минимално и максимално тегло на донора, информация относно предишни трансплантации на пациента, която помага при сравнителните характеристики на органите.
— И твърдите, че този списък е според нуждата, така ли?
— Да. На първо място в него е името на пациента, който е в най-тежко състояние.
— А къде беше госпожа Вос?
— В деня преди трансплантацията е била номер три в списъка на пациентите с кръвна група АБ.
— А какво се е случило с двете имена преди нея?
— Направих справка в БОНИ. Няколко дни по-късно и двете имена са били рекласифицирани под Код №8, а по-късно извадени от списъка.
— Което означава, че са починали, така ли? — тихо попита Сюзън Касейдо.
— Да — кимна Дона. — Така и не са стигнали до трансплантация…
— Исусе! — простена Пар. — Значи госпожа Вос е получила сърце, предназначено за друг!
— По всяка вероятност е точно така. Но никой не знае как е станало.
— Добре, но как сме били уведомени ние за наличието на подходящ донор? — попита Сюзън.
— По телефона — отвърна Дона. — Обикновено става по този начин… С това се занимава координаторът в болницата на донора. Той или тя прави справка със списъка на БОНИ и влиза в контакт с пациента, поставен под номер едно…
— Значи на вас ви е позвънил координатора на „Уилкокс Мемориал“?
— Точно така. Говорила съм с него много пъти, за други донори. По тази причина нямах основание за никакви съмнения.
— Не знам как го е направил Вос — обади се с въздишка Арчър. — От наша гледна точка всяка стъпка изглежда логична и законна. Очевидно някой в „Уилкокс“ е получил добри пари. Най-вероятно именно колегата на Дона от координацията. Жената на Вос получава сърцето, а „Бейсайд“ е въвлечена в нечиста сделка за покупка на органи. На всичкото отгоре не разполагаме с документацията на донора и няма начин да направим проверка!
— Още ли липсва тази документация?
— Не успях да я открия — кимна Дона. — При мен няма никакви данни за донора.
„Виктор Вос, мълчаливо въздъхна Аби. Тоя тип е направил така, че документите да изчезнат!“
— Но още по-лошо е положението с бъбреците — обади се Уетиг.
— Какво? — смръщи вежди Пар.
— Жена му не се нуждаеше от бъбреци — поясни намръщено Генерала. — Нито от панкреас и черен дроб. Питам се какво е станало с тях, след като не са регистрирани никъде…
— Вероятно са ги изхвърлили — сви рамене Арчър.
— Точно така. Което означава, че трима или четирима болни са били осъдени на смърт!
Всички присъстващи поклатиха глави, върху лицата им се изписа тревога и смайване.
— Как ще реагираме на всичко това? — попита Аби.
Въпросът й бе посрещнат с тежко мълчание.
— Не съм сигурен — промърмори най-сетне Пар и изви глава към юристката: — Трябва ли да предприемем нещо?
— От етична гледна точка — да — кимна младата жена. — Но ако направим официален доклад, трябва да очакваме и съответните последици. На първо място е пресата. Няма начин да запазим в тайна подобен факт. Покупка на орган, при това от известна личност като Виктор Вос, е прекалено съблазнителна история за всеки вестник… Второ, ние ще се окажем в деликатно положение, тъй като ще разпространим поверителна информация относно здравето на свой пациент. А това без съмнение ще накърни репутацията на болницата, особено в очите на определен кръг наши пациенти…
— В очите на проклетите богаташи! — изръмжа Уетиг.
— На онези, които ни хранят — поправи го Пар.
— Точно така — кимна Сюзън. — Научат ли, че „Бейсайд“ започва разследване на пациент от фамилията Вос, те ще изгубят доверие към способността и желанието ни да пазим техните медицински досиета в тайна. Има опасност да изгубим всички онези болни, които очакват трансплантация срещу заплащане. Но това не е всичко. Тук трябва да поставя и един друг въпрос: какво ще стане, ако нещата се обърнат? Ако се получи впечатлението, че ние сме участници в конспирацията? Ще изгубим репутацията си на трансплантационен център. Няма начин да останем чисти в случай, че Вос наистина е извадил донора от системата за регистрация…
Аби спря поглед върху разтревоженото лице на Арчър. Подобна ситуация лесно би разрушила цялата трансплантационна програма на „Бейсайд“, включително неговия екип.
— Каква част от тази история вече е достигнала до чужди уши? — попита Пар и най-сетне благоволи да се обърне към нея. — Доктор Диматео, искам да зная какво точно сте съобщила на БОНИ…
Читать дальше