Тес Геритсън - Изборът

Доктор Уетиг се изправи и погледна към дежурната сестра.

— Кога беше извършено отстраняването на хематома?

— Докараха я отнякъде около четири сутринта…

— Преди шест часа, така ли?

— Да, горе-долу толкова…

— Тогава защо нищо не се е променило? — рязко попита той.

Въпросът му беше предназначен за Аби, която видя вперените в лицето й погледи на групата и тръсна глава, за да прогони унеса. Очите й се сведоха към гърдите на пациентката, които равномерно се повдигаха и отпускаха под натиска на кислородния апарат.

— Вероятно става въпрос за следоперативни усложнения — промърмори тя и хвърли поглед към контролния монитор. — Налягането в черепната кухина е леко повишено, някъде с около двадесет милиметра…

— Според вас това не е ли достатъчно, за да предизвика промяна в състоянието на зениците?

— Да, но…

— Прегледахте ли пациентката веднага след операцията?

— Не, сър. Тя остана под наблюдението на неврохирургическия екип. След операцията се свързах с дежурния практикант, който ми обясни, че…

— Въпросът ми е предназначен не за дежурния в неврохирургията, а за вас, доктор Диматео! — рязко я прекъсна Уетиг. — Вашата диагноза е субдурален хематом, който е отстранен по оперативен път. Защо тогава цели шест часа след операцията зениците остават средно разширени и не реагират?

Аби се поколеба. Генерала намръщено я фиксираше, а повечето от колегите й гледаха в пода. Унизителната тишина се нарушаваше единствено от равномерното пъшкане на кислородния апарат.

Доктор Уетиг царствено вдигна глава и огледа притихналата група.

— Някой да помогне на доктор Диматео?

— Ще отговоря на въпроса сама! — изпъна рамене Аби.

Генерала отново се извърна към нея.

— Моля — рече той, а веждите му многозначително се повдигнаха.

— Зеничните изменения и екстензорните реакции на крайниците са част от преките функции на главния мозък — започна тя. — По тази причина снощи стигнах до заключението, че тяхното отсъствие се дължи на субдуралния хематом, който притискаше определени зони на главния мозък. Но сега виждам, че състоянието на пациентката е без промяна, което означава… Което означава, че съм сгрешила!

— Става въпрос за предварителната ви диагноза, така ли?

Аби изпусна въздуха от гърдите си и кимна с глава:

— Да.

— А каква е сегашната ви диагноза?

— Продължаващ кръвоизлив в главния мозък, по всяка вероятност причинен от силата на камшичния удар. Или остатъчни увреждания вследствие субдуралния хематом. Подобни патологични изменения невинаги се виждат на скенера…

Доктор Уетиг заби очи в лицето й и замълча. Изражението му беше непроницаемо. Няколко секунди по-късно се извърна към групата и кимна с глава:

— Предположението за наличие на кръвоизлив в главния мозък е напълно приемливо. Комбинираният тест за коматозни състояния „Глазгоу“ показва трета степен… — Хвърли остър поглед по посока на Аби и добави: — Трета степен и половина … Но какво от това? Пациентката продължава да е на командно дишане, спонтанни реакции и мускулни движения липсват, изглежда така, сякаш е изгубила всички мозъчни рефлекси. За момента нямам идеи за алтернативно лечение, освен животоподдържащите системи, които вече са в действие. Бих добавил, че трябва да сме готови за донорна трансплантация. — Кимна рязко на Аби и се насочи към следващия пациент.

Един от практикантите пристъпи към нея и скрито стисна ръката й:

— Браво, Диматео! — прошепна той. — Справи се отлично!

— Благодаря — кимна Аби.

Доктор Вивиан Чао, старши практикант в хирургическото отделение, беше легенда за останалите практиканти в болницата „Бейсайд“. Всички знаеха за инцидента, който се беше случил по време на първия цикъл от самостоятелното й дежурство. Колегата й от смяната получил тежко нервно разстройство и облян в сълзи бил откаран в психиатричното отделение. Вивиан останала сама и в продължение на двадесет и девет дни работила като единствен дежурен ортопед в болницата, двадесет и четири часа в денонощието. Пренесла си малко бельо и лични вещи в приемния кабинет и благодарение на „питателната“ храна в кафетерията изгубила цели пет килограма от личното си тегло. През цялото това време не си подала дори носа извън болницата. А когато на тридесетия ден най-сетне дошла смяната, колата й я нямало на паркинга. Пазачът решил, че е изоставена и повикал „Пътна помощ“ да я прибере…

Четири дни след началото на следващата си ротация — този път в съдова хирургия, колегата й бил блъснат от автобус и попаднал в травматологията със счупен таз. Отново се наложило някой да поеме и неговата смяна. Вивиан Чао без колебание пренесла вещите си в приемния кабинет.