Тес Геритсън - Изборът

— Съмнителни? — вдигна вежди доктор Уетиг. — Какво означава това? Имала ли е екстензорни реакции, или не?

Аби усети как сърцето й ускорява ритъма си. Ето, започва се, рече си тя, после тръсна глава и поясни:

— Понякога крайниците й реагират на стимулантите, понякога не…

— Как тълкувате подобна реакция? Обяснете я с помощта на Таблицата за мускулни реакции на Глазгоу!

— Добре — кимна Аби. — Във въпросната таблица нулевата реакция се обозначава с единица, а екстензорната — с двойка. Бих казала, че реакциите на тази пациентка могат да бъдат обозначени с 1,5…

Сред групата се разнесе тих, очевидно притеснен смях.

— Такова обозначение няма! — отсече доктор Уетиг.

— Зная — кимна Аби. — Но тази пациентка не попада в нито едно от…

— Продължавайте с описанието — сухо я прекъсна Уетиг.

Аби замълча и огледа лицата на присъстващите. Искаше да разбере дали вече се е прецакала. Не успя да установи това от израженията на колегите си, затова напълни дробовете си с въздух, тръсна глава и продължи:

— Основните жизнени параметри са: кръвно налягане деветдесет на шейсет, пулс сто. Пациентката вече беше интубирана, без признаци на самостоятелно дишане. Кислородният апарат е включен постоянно, честота на вдишванията — двадесет и пет в минута.

— Защо сте избрали именно тази честота?

— За да я поддържаме в състояние на хипервентилация — отвърна Аби.

— По каква причина?

— За да намалим съдържанието на въглероден двуокис в кръвта, а оттам и опасността от мозъчна едема.

— Продължавайте.

— Вече споменах, че след изследване на главата бяха установени многобройни черепни фрактури, главно в лявата част на скалпа и областта на слепоочието. Дълбоките порезни рани на лицето пречат за точната оценка на счупените лицеви кости. Зениците не реагират, големината им е малко над нормалната. Носът и гърлото са…

— Окулоцефални реакции?

— Не съм ги търсила, сър.

— Не сте ли?

— Прецених, че не бива да манипулираме шията, тъй като има опасност от разместване на гръбначните прешлени…

От краткото кимане на Генерала разбра, че отговорът й е задоволителен и самоувереността й бавно започна да се завръща.

Зае се с описанието на физическото състояние на пациентката. Нормални звуци при вдишване и издишване, сравнително стабилен сърдечен ритъм, видими травми в областта на коремната кухина. Доктор Уетиг слушаше, без да я прекъсва. Премина на неврологическите симптоми, гласът й вече звучеше напълно уверено. И защо не, по дяволите? Прекрасно знаеше какво е свършила и какво още трябва да се направи.

— И тъй, какво беше общото ви впечатление преди рентгена? — изгледа я изпитателно Генерала.

— Изхождайки от големината на зениците и липсата на реакции, бях склонна да приема наличието на компресия в централния мозък — отвърна Аби. — Най-вероятно поради кръвоизлив над или под мозъчната кора… — Замълча за момент, после тихо добави: — Резултатите от скенера потвърдиха това. Масивен хематом в лявата част на централния мозък, малко над мозъчната обвивка. Повиканите по спешност неврохирурзи отстраниха образувалия се съсирек…

— Значи първоначалните ви подозрения се потвърдиха? — присви очи Уетиг. — Така ли да ви разбирам, доктор Диматео?

Аби кимна с глава.

— Тогава да видим какво е моментното състояние на пациентката — рече Уетиг, пристъпи към леглото и освети неподвижните зеници на жената с миниатюрното си фенерче. — Няма реакции — установи той, след което заби пръст в гръдната кост и здраво натисна. Пациентката остана неподвижна. — Не реагира на болка. Липсват признаци за екстензорна чувствителност.

Аби остана на мястото си в долния край на леглото, докато колегите й направиха плътен кръг около него. Очите й бяха заковани в бинтованата глава на пациентката. Уетиг извади от джоба на престилката си малко гумено чукче и старателно продължи да търси някакви реакции, главно по ставите на ръцете и краката. Аби усети как вниманието я напуска и на негово място се появява лепкавата вълна на умората. Продължаваше да гледа втренчено наскоро обръснатата глава на пациентката. Косата й беше кестенява, спомни си тя. Гъста и хубава, но сплъстена от кръвта и задръстена от ситни стъкълца. Дрехите й също бяха пълни със стъкла. Добре помнеше това, тъй като беше помогнала на екипа от спешното отделение да разрежат блузката на жената. Беше хубава блузка — синьо-бяла, от чиста коприна, с етикет от „Дона Карън“. Кой знае защо, именно етикетчето на скъпия бутик се беше запечатало в съзнанието на Аби. А не кръвта, натрошените кости и обезобразеното лице… „Дона Карън“… Тя също имаше дрехи от тази марка. Представи си как жената върху болничното легло се е разхождала из елегантния магазин, спряла е пред щанда с блузки и е започнала да ги прехвърля. Чу дори съскането на закачалките по никелираната тръба…