Тес Геритсън - Изборът

— Колко време ще се бави?

— Малко — отвърна жената и извърна глава право пред себе си. — Съвсем малко…

За една бройка, рече си с въздишка Григорий, след като десетгодишният хлапак затръшна входната врата и се втурна надолу по стълбите. Ако това копеленце се беше появило само минута-две по-късно, нещата щяха да се развият в твърде неблагоприятна посока. Какво прави онази тъпачка? Защо го е пуснала да се върне обратно? Поначало беше против участието на Надя в тази операция, но Ройбен държеше да има жена. Според него жените вдъхвали по-голямо доверие…

Стъпките на хлапето заглъхнаха надолу по стълбите. Миг по-късно се затръшна и входната врата. Григорий бавно се обърна към сводника.

Изправен до прозореца, Миша гледаше надолу, към колата, в която се бяха настанили момчетата. Дланта му беше залепена за стъклото, един малък жест за сбогом. Когато най-сетне се обърна, в очите му имаше сълзи.

Но първите му думи бяха за парите.

— Всичко ли е в куфарчето? — попита той.

— Да — кимна Григорий. — Двадесет хиляди американски долара, по пет за всяко момче. Нали такава ни беше уговорката?

— Да — въздъхна Миша и прокара ръка по лицето си. Едно преждевременно състарено от водката и цигарите лице. — Ще бъдат осиновени от добри семейства, нали?

— Надя ще се погрижи за това — кимна Григорий. — Тя много обича децата и затова е в бизнеса…

— Може би ще намери някое семейство и за мен — криво се усмихна Миша.

Григорий искаше да го отстрани от прозореца.

— Хайде, преброй ги — рече той и махна по посока на куфарчето.

Миша кимна, пристъпи към масата и щракна ключалките. Куфарчето беше пълно със стегнато подредени пачки долари. Двадесет бона. Повече от достатъчно за човек, който е решил да скапе черния си дроб с алкохол. В днешно време е лесно да купиш човешката душа, рече си Григорий. По улиците на нова Русия може да се намери всичко: щайга израелски портокали, американски телевизор, млада плът от местен произход. Изгодните сделки са на всяка крачка, стига човек да знае какво търси…

Миша стоеше пред масата и гледаше парите. Неговите пари… Но вместо триумф, в очите му имаше отвращение. Затвори капака и остана на място, стиснал твърдата пластмаса с ръце.

Григорий направи две нехайни крачки встрани, изправи се зад олисялото му теме и опря в него дулото на автоматичен пистолет с дълъг заглушител. В мозъка на Миша се забиха два куршума, изстреляни в бърза последователност.

Кръв и сива слузеста материя оплискаха насрещната стена. Миша падна по очи и преобърна масата. Куфарчето глухо тупна на килима.

Григорий се наведе и успя да го вдигне, преди да го залее плисналата кръв. По капака се бяха полепили дребни сиви точици. Влезе в тоалетната, избърса ги с малко хартия, после пусна водата. Когато се върна обратно, локвата кръв вече се беше прехвърлила и на съседния килим.

Очите му пробягаха по помещението. Искаше да се увери, че няма никакви следи. За момент се изкуши да прибере почти пълната бутилка водка, но после се отказа. Не му се искаше да обяснява на хлапетата защо е взел скъпоценната водка на чичо Миша. Не си падаше по контакти с деца, това беше работа на Надя…

Затвори след себе си и започна да слиза по стълбите.

Надя и момчетата чакаха в колата. Седна зад волана и веднага усети настойчивия поглед на жената до себе си.

— Подписа ли всички документи? — попита тя.

— Да, всички…

Надя се облегна назад, от устата й излетя въздишка на облекчение. Няма нерви за игри от тоя сорт, каза си насмешливо Григорий и завъртя стартерния ключ. Каквото и да твърди Ройбен, жените са си жени и винаги създават проблеми…

Откъм задната седалка долетя шум и той механично погледна в огледалцето. Хлапаците се мушкаха в ребрата. Само най-дребният, Яков, седеше неподвижно и гледаше право пред себе си. Погледите им се срещнаха в огледалцето и Григорий за миг изпита странното чувство, че гледа в очите на старец…

После момчето се обърна и заби лакът в ребрата на съседа си. Миг по-късно задната седалка се превърна в истинска лудница.

— Дръжте се прилично! — извика Надя. — До Рига ни чака дълъг път, искам спокойствие!

Момчетата се укротиха и в купето настъпи кратка тишина. Григорий погледна в огледалцето точно навреме, за да види как онова хлапе с очи на старец отново забива лакът в ребрата на момчето до него.

На устата му се появи лека усмивка. Няма причини за безпокойство, рече си той. В края на краищата, те са само деца…