Тес Геритсън - Изборът

Практикант хирургът се засмя.

— Не е смешно — погледна го за миг Марк. — Тези неща се случват в действителност…

— Физиологичен разтвор! — заповяда Арчър.

Сестрата беше готова. Металният съд в ръцете й се наклони, охладеният физиологичен разтвор обля сърцето, предпазвайки го по този начин от опасно високата температура на въздуха над операционната маса.

— Поне сто неща могат да се объркат — продължи Марк докато иглата в ръцете му правеше дълбоки пунктури в лявото предсърдие. — Алергична реакция към определени препарати, пробив в анестезиологичната стабилност и бог знае още какво… Но за всичко е отговорен хирургът и никой друг!

— Тук се събра доста кръв — промърмори Арчър. — Изтегляй, Аби!

Съскането на машинката за изпомпване на кръвта беше единственият звук в залата. Хирурзите работеха бързо и напрегнато. След малко помпата утихна, тишината се нарушаваше само от тихото пъшкане на компресора на кислородния апарат и звучното металическо щракане на машинката за временни шевове. Аби повтори операцията по изпомпването още няколко пъти, но въпреки това кръвта се просмукваше през операционните чаршафи и капеше на пода. Хавлиените кърпи в краката на хирурзите бързо подгизнаха и те ги изритаха встрани. Сестрите веднага ги замениха с нови.

Арчър вдигна ръката си с дълга игла и обяви:

— Анастомозията 7 7 Anastomosis (анат.) — механично съединяване на кръвоносни съдове. — Б.пр. на дясното предсърдие приключена!

— Перфузионен катетър! — заповяда Марк, пое инструмента от ръката на сестрата и напълни лявото предсърдие с охладен до четири градуса по Целзий физиологичен разтвор.

Ледената течност понижи температурата във вътрешността на камерата и прогони въздушните мехурчета.

— Окей, докторе — промърмори Арчър и промени положението на сърцето, за да извърши анастомозия на аортата. — Нека свържем и тези тръби!

Марк хвърли поглед към стенния часовник, на лицето му се появи усмивка.

— Я виж ти! Изпреварваме графика, значи сме страхотен екип!

Интеркомът пропука и оживя.

— Господин Вос се интересува от хода на операцията — прозвуча гласът на дежурната в приемната.

— Всичко е нормално — отвърна, без да вдига глава Арчър.

— Колко още ще продължи?

— Най-много час. Кажете му да има търпение…

Репродукторът пропука и замлъкна.

— Тоя започва да ме дразни — промърмори Арчър.

— Вос ли? — вдигна глава Марк.

— Аха… Много държи да упражнява контрол…

— Така изглежда…

Иглата влизаше и излизаше в стената на аортата с равномерни движения.

— Сигурно и аз щях да съм същият, ако имах неговите пари — добави с лека въздишка Арчър.

— А как ги печели? — попита практикантът от другата страна на масата.

— Не си ли чувал за Виктор Вос? — изненадано го погледна Арчър. — Негова еднолична собственост е корпорацията „ВМИ Интернешънъл“, която произвежда и търгува с всичко — от химикали до роботи…

— Ясно…

— Аортата е готова — обяви минута по-късно Арчър, направи последния възел и сряза конеца. — Махайте временните скоби…

— Вадя перфузионния катетър — добави Марк и се извърна към Аби: — Приготви кабелите за стимулация на сърдечната дейност.

Арчър взе нова игла от таблата до себе си и започна анастомозията на белите дробове. В края на процедурата рязко спря, забелязал как органа пред очите му бавно започва да се издува.

— Я виж ти! — изненадано възкликна той. — Готово за спонтанна контракция, въпреки максималното охлаждане! Това бебче умира от нетърпение да заработи!

— Стимулаторите включени — обяви Марк.

— Начало на медикаментозна стимулация — добави Цуик. — Два микрограма изуприл…

Хирурзите отдръпнаха ръцете си и зачакаха реакцията на органа. Изуприлът ускоряваше контракциите. Но сърцето беше все така безжизнено, като къс мъртво месо.

— Хайде, не ме разочаровай! — подкани го Арчър.

— Дефибрилатор? — предложи сестрата до него.

— Не. Нека му дадем шанс…

Сърцето бавно се сви и заприлича на стиснат юмрук. После отново се отпусна.

— Три микрограма изуприл — обяви Цуик.

Нова единична контракция, после нищо.

— Продължавай — промърмори Арчър. — Натовари го още малко…

— Четири микрограма — кимна Цуик и пренастрои калибратора на системата.

Сърцето се сви и отпусна, после още веднъж и още веднъж…

Цуик вдигна глава към ЕКГ-монитора. Мъртвата допреди миг хоризонтална линия изведнъж се нагърчи и започна да тича по екрана.