Тес Геритсън - Изборът

Прожекторите над масата се включиха. Окъпана в ярката им светлина, Нина Вос изглеждаше като представител на чужда планета, с бяла и сякаш прозрачна кожа. Една сестра дръпна чаршафа и изложи на показ тялото й от кръста нагоре. Ребрата се очертаваха ясно под тънката кожа, гърдите й бяха малки и сякаш изсъхнали. С натопена в йод четчица практикантът се зае да очертава мястото на срезовете. Върху бялата кожа се появиха тъмножълти контрастни линии.

Летящата врата отскочи на пантите си. В операционната се появиха Марк, Арчър и Аби. От разперените им ръце капеше вода, сестрите побързаха да ги подсушат със стерилни хавлиени кърпи, след което им помогнаха да облекат също така стерилните халати и ръкавици. Подготовката на пациентката приключи и върху тялото й отново бе наметнат зелен чаршаф.

— Тук ли е сърцето? — попита Арчър и пристъпи към масата.

— Чакаме го всеки момент — отвърна операционната сестра.

— От „Логан“ дотук са най-много двадесет и пет минути.

— Може би са попаднали на задръстване…

— В два през нощта? — изви вежди Арчър.

— Има си хас да направят катастрофа! — промърмори загрижено Марк.

— Вече се е случвало — кимна Арчър, отправил поглед в мониторите. — В клиниката „Майо“… Бъбрекът, който пристигнал по въздуха чак от Тексас, станал на пюре в линейката, която го получила на летището… На пътя й се изпречил някакъв тъпак с голям камион. Чакали го дълго време, сравнителните му характеристики били отлични…

— Шегуваш се! — зяпна Цуик.

— Хей, нима мислиш, че мога да си правя майтап с подобно нещо? — изгледа го Арчър.

Практикант хирургът хвърли поглед към стенния часовник и загрижено промълви:

— Три часа от жътвата вече изтекоха…

— Нямаме друг избор, освен да чакаме — сви рамене Арчър.

Телефонът иззвъня. Очите на всички се извърнаха към сестрата, която вдигна слушалката.

— Долу е — обяви секунда по-късно тя. — Куриерът вече е тръгнал насам…

— Окей — рязко кимна Арчър. — Да отваряме!

От мястото си Аби успя да види само малка част от последвалата хирургическа интервенция, пречеше й рамото на Марк. Двамата хирурзи работеха бързо, в съвършен синхрон. Кожата на пациентката изсъска под острието на скалпела, разкривайки съединителната тъкан и гръдната кост.

Интеркомът пропука.

— Тук е доктор Мейпс от донорския екип — съобщи дежурната на етажа. — Носи нещо за вас…

— Нека се присъедини към купона — вдигна глава към репродуктора Марк. — Тъкмо ще види как се прави дренаж…

Аби извърна глава по посока на вратата. През стъклото се виждаше дребен мъж, изправен в зоната за стерилизация, на количката до него лежеше малко иглу — идентично с това, в което тя самата беше пренесла сърцето на Карен Терио.

— Ще влезе веднага след като се преоблече — приключи разговора дежурната.

Няколко минути по-късно доктор Мейпс влезе в залата. Беше наистина дребен, с вежди на неандерталец и ястребов нос, застрашително извит над стерилната маска на лицето му.

— Добре дошъл в Бостън — вдигна глава Арчър. — Аз съм Бил Арчър, а това е колегата ми Марк Ходъл…

— Ленърд Мейпс — кимна новодошлият. — Работя в екипа на доктор Никълс в „Уилкокс“.

— Как мина полетът, Лен?

— Добре, само дето нямаше как да се възползвам от подвижния бар — отвърна Мейпс.

Около очите на Арчър над маската се появиха весели бръчици.

— Какво ни носите за Коледа, Лен? — попита той.

— Много хубаво подаръче — ухили се новодошлият. — Мисля, че ще бъдете доволни…

— Ще му хвърля едно око, само да приключа с дренажа…

Дренирането на аортата е първата стъпка към прехвърлянето на пациента на машината за байпас. Под контрола на лабораторния техник, малката квадратна кутия щеше да поеме функциите на сърцето и белите дробове. Тъмната й вътрешност щеше да се изпълни с венозна кръв, която, след съответното обогатяване с кислород, отново щеше да бъде изтласкана към аортата.

Използвайки тънък като паяжина копринен конец, Арчър направи два концентрични шева в стената на аортата, след което взе скалпела и я прободе. От дупчицата бликна алена кръв. Пръстите му сръчно вкараха вътре връхчето на артериалната канула 5 5 Канула — тънка и гъвкава тръбичка, използвана за оттичане на кръвта по време на операция. — Б.пр. и започнаха да пристягат конците. Яркочервената струйка изтъня, превърна се в капчици, после напълно спря. Противоположният край на канулата беше свързан с входа за артериалната кръв на машината.