Тес Геритсън - Изборът

— Виктор Вос — тихо промълви Аби.

— Вос ли? — изгледа я Уетиг, после махна с ръка: — Не, той няма място в картинката!

— Има — поклати глава Аби. — Това е начинът да ме унищожи! — Очите й пробягаха по лицата на другите: — Защо аз съм единственият лекар, срещу когото се повдига обвинение? По някакъв начин Вос се е добрал до Джо Терио и е успял да го убеди, че съм направила някаква грешка… Бих искала да си поговоря с…

— В никакъв случай! — прекъсна я с категоричен тон Сюзън. — Това би се изтълкувало като отчаян ход. Като послание, че сте в беда…

— Но аз наистина съм в беда! — възкликна Аби.

— Още не — поклати глава Сюзън. — Ако в случая не става въпрос за проявена небрежност от ваша страна, това рано или късно ще излезе наяве. А ако заключението на комисията е във ваша полза, противната страна почти сигурно ще се откаже от обвиненията…

— Ами ако въпреки всичко настояват за съдебен процес?

— Не вярвам. Разходите по него ще надхвърлят…

— Нима не разбирате за какво става въпрос? — възбудено я прекъсна Аби. — Вос е този, който плаща музиката! На него не му пука колко ще похарчи, дали ще спечели или не! Храни цяла армия адвокати и ще направи всичко, за да ми съсипе живота! Делото на Джо Терио може да се окаже само началото, тъй като Виктор Вос може да подкупи всеки пациент, до когото съм се докосвала! И тогава ще видите какво става! Ще ме скъсат от съдебни искове!

— Нас също — обади се Пар. — Защото се явяваме в ролята на работодатели. — Лицето му посивя, тревогата му беше не по-малка от тази на Аби.

— Ще намерим начин да се противопоставим — поклати глава Сюзън. — Може би ще убедим господин Вос да се откаже от намеренията си…

Настъпи тишина. Аби срещна погледа на Пар и веднага отгатна мислите му. „Най-добрият начин е да те уволня, при това незабавно“, казваха очите на президента.

Затаи дъх в очакване на удара, но такъв не последва. Пар и Сюзън си размениха погледи, но запазиха мълчание.

После адвокатката бавно вдигна глава.

— Играта е още в началото си — промълви тя. — Разполагаме с месеци за маневриране, за избистряне на стратегията. Но междувременно… — Очите й се спряха върху лицето на Аби. — От „Вангард Мючуъл“ ще ви предложат юридически съветник. Искам да се срещнете с него, а след това да помислите за личен адвокат…

— Смятате ли, че е наложително? — вдигна вежди Аби.

— Да.

— Не знам дали мога да си позволя адвокатските хонорари — направи гримаса младата жена.

— Във вашето положение не можете да не си ги позволите, доктор Диматео — хладно я изгледа Сюзън.

Нощното дежурство се оказа благословено, макар и по особен начин. Телефонът и пейджърът звъняха непрекъснато и Аби се носеше из болницата като вихрушка. Пневмотораксия в интензивното на „Вътрешно отделение“, следоперативна треска в хирургията и какво ли още не. Нямаше дори минута свободно време, за да помисли за жалбата на Джо Терио. Но през малкото минути, в които телефонът замлъкваше, в гърдите й моментално се настаняваше тежестта, а очите й се пълнеха със сълзи. Най-малко от Джо Терио беше очаквала подобно нещо, въпреки че беше утешавала десетки дълбоко разстроени и опечалени роднини на своите болни. „Къде сбърках, питаше се тя. Нима не бях достатъчно загрижена и състрадателна?“

„По дяволите, Джо! Какво още искаш от мен?“

Дълбоко в себе си беше сигурна, че не можеше да предложи на този човек нищо повече от това, което му беше предложила. Свърши работата си по най-добрия възможен начин, а за награда получи плесник!

Обзе я гняв. Към проклетите адвокати, към Виктор Вос, дори към Джо. Защото се оказа, че беше съчувствала на един предател. На човек, към когото беше изпитвала най-чисто състрадание.

Някъде към десет най-сетне получи възможност да се оттегли в дежурната стая. Прекалено разстроена, за да чете списания или да бъбри с някого, тя се просна по гръб на леглото и впери очи в тавана. Краката й тежаха като олово, цялото й тяло беше като парализирано. „Как, по дяволите, ще изкарам тази безкрайно дълга нощ, след като още отсега нямам сили да се надигна от леглото?“

Наистина мислеше така, но когато някъде към десет и половина телефонът отново иззвъня, тя скочи на крака и вдигна слушалката.

— Доктор Диматео.

— Обаждаме се от Оперативния блок. Доктор Арчър и доктор Ходъл се нуждаят от помощта ви…

— Веднага ли?

— Спешен случай.

— Идвам — кимна Аби и остави слушалката.

Прокара пръсти през косата си и въздъхна. При друг подобен случай, в друго време, тя положително вече щеше да тича към оперативния блок. Но тази вечер нямаше никакво желание да се изправи край операционната маса редом с Арчър и Марк.