Тес Геритсън - Изборът

— Настоявам и за оставката на Диматео! — троснато отвърна Вос.

— Не сме получили такава — сви рамене Уетиг.

— Тогава я уволнете!

Безпогрешно усетил приближаващото гневно избухване на Генерала, Пар вдигна ръце.

— Доктор Уетиг — умолително рече той. — Все трябва да има някакъв повод, за да прекратим практиката й…

— Няма такъв повод! — упорито тръсна глава Уетиг. — Представянето на въпросната практикантка е отлично, резултатите са надлежно регистрирани. Вижте какво, господин Вос… Зная, че ситуацията е много болезнена за вас. Съвсем нормално е да търсите върху кого да стоварите вината. Но мисля, че посоката на вашия гняв е погрешна. Същността на проблема лежи в острия недостиг на органи. Хиляди хора очакват присаждане на сърце, но единици са щастливците, които го получават… Помислете какво ще стане, ако уволним доктор Диматео. По всяка вероятност тя ще обжалва заповедта и нещата ще стигнат до по-висши инстанции. Случаят ще излезе наяве, ще започнат да се задават въпроси. Неизбежно ще ни попитат защо още първото налично сърце не е било присадено на едно 17-годишно момче…

В кабинета се възцари тишина.

— Исусе! — промърмори Пар.

— Разбирате ли какво ви казвам? — настоятелно попита Уетиг. — Инцидентът изглежда зле, репутацията на болницата ще пострада сериозно. Не бихме искали да ни разнасят по вестниците за подобни неща. Нима не разбирате, че моментално ще ни емнат за класови предпочитания? Бедните винаги остават с пръст в уста и тем подобни глупости! В това може и да няма нищо вярно, но… — Генерала прекъсна изречението си и настойчиво огледа лицата на присъстващите. Всички запазиха мълчание.

„Оглушително мълчание“, каза си Пар.

— Ясно е, че не бива да създаваме погрешно впечатление — обади се първа Сюзън. — Дори само намек, че става въпрос за търговия с органи, ще ни ликвидира бързо и окончателно! Нали си представяте какво ще излезе във вестниците?

— Казах само това, което вероятно ще стане — сви рамене Уетиг.

— Аз пък пет пари не давам дали ще ви ликвидират, или не! — гневно отсече Вос. — Те откраднаха сърцето и това е факт!

— Става въпрос за поименно дарение! — презрително го изгледа Уетиг. — Господин Терио е бил в пълното си право да назове точно определен пациент!

— Но това сърце беше обещано на жена ми!

— Обещано ли? — вдигна вежди Уетиг и се извърна към Пар: — Може би има нещо, за което не зная?

— Решението беше взето преди постъпването й в болницата — обясни президентът. — Сравнителните проби бяха отлични…

— Както и тези на момчето — засече го Уетиг.

Вос скочи на крака.

— Чуйте какво ще ви кажа! — изръмжа той. — Жена ми умира по вина на Аби Диматео! Вероятно нямате представа с кого разговаряте, но ще ви кажа, че никой не може да се подиграва безнаказано с мен или със семейството ми!

— Господин Вос! — намеси се с разтревожен глас единият от адвокатите му. — Може би ще е по-добре да обсъдим нещата насаме и…

— Остави ме да свърша, да те вземат мътните!

— Моля ви, господин Вос! Това е във ваш интерес!

Вос се втренчи в лицето на адвоката, изпусна въздуха от дробовете си и успя да се овладее. Седна обратно на мястото си, заби поглед в очите на Пар и глухо изръмжа:

— Искам да направите нещо с тази Диматео!

Пар започна да се поти. Господи, най-лесното решение беше да уволни практикантката, но за съжаление Уетиг се заинати. „Проклети хирурзи с тяхното шибано чувство за солидарност!“, мрачно въздъхна той. Кой може да убеди Уетиг?

— Господин Вос — обади се Сюзън Касейдо. Гласът й беше мек като коприна, успокоителен като на звероукротител. — Предлагам да не бързаме с вземането на решение. Това ще бъде от полза за всички ни. Мисля, че в рамките на няколко дни ще можем да стигнем до приемливо решение… — Очите й въпросително се насочиха към Уетиг, но той демонстративно извърна глава.

— В рамките на няколко дни жена ми може би ще е мъртва! — горчиво отвърна Вос, скочи на крака и хвърли заплашителен поглед към Пар. — Аз нямам какво да мисля! Искам да се вземат мерки срещу доктор Диматео, при това веднага!

— Виждам куршума — рече Аби.

Марк протегна ръка над главата си и насочи светлината на прожектора към зейналата гръдна кухина. За миг нещо проблесна, после се скри зад издуващия се бял дроб.

— Имаш орлов поглед, Аби — похвали я той. — Който го забележи пръв, той го вади! Какво ще кажеш?…

Аби протегна ръка към табличката до себе си и взе форцепсите с тънки като игли краища. Белият дроб отново се изду и скри вътрешността на гръдната кухина.