Тес Геритсън - Изборът

Аби взе ръката й. Изпита чувството, че държи само кости, увити в тънък пергамент.

— Нека първо се погрижим за болката — рече тя. — Премахнем ли я, нещата със сигурност ще ви изглеждат по-различни.

Вместо отговор Мери затвори очи и се обърна на хълбок. После изви глава към Аби и тихо промърмори:

— Предполагам, че ще искате да ми преслушате дробовете.

И двете прекрасно знаеха, че става въпрос за една формалност. Използването на стетоскопа беше безполезно, нямаше никакъв смисъл да го опира до гърдите на възрастната жена. Но Аби го стори, вероятно защото нямаше какво друго да й предложи. Мери Алън остана с гръб към нея и след края на прегледа.

— Ще ви преместим от интензивното — каза Аби. — Ще ви прехвърлим в обикновена болнична стая, където ще се чувствате по-удобно. Няма да ви безпокоят толкова често…

Вместо отговор получи само една дълбока въздишка.

Напусна пациентката с тежко чувство на поражение в душата. Нищо не можеше да направи, освен да премахне болките. А може би и да обещае, че ще остави нещата да следват естествения си ход…

Отвори картона на Мери и започна да пише: „Пациентката изразява желание да умре. Ще увеличим дозата морфин и ще променим болничния статут. Препоръчвам в случай на криза да не се предприемат животоспасяващи действия“… После попълни картона за прехвърляне и го подаде на Сесили — медицинската сестра, която следеше състоянието на Мери.

— Искам да няма болки… Дозата морфин да бъде титрувана спрямо болките. Дай й достатъчно, за да може да спи…

— Горна граница? — попита Сесили.

Аби се замисли за тънката граница между липсата на болки и безсъзнанието, между сън и кома…

— Няма горна граница — отсече тя. — Жената умира, Сесили… Освен това иска да умре. Ще администрираме толкова морфин, колкото е нужен за облекчението й. Дори това да означава, че ще ускорим края…

Сесили кимна, в очите й имаше разбиране.

Аби тръгна към следващия параван, но гласът на Сесили я спря:

— Доктор Диматео?

— Да? — обърна се Аби.

— Искам да ви кажа нещо… Бихме искали да знаете, че… — Очите на сестрата нервно пробягаха из помещението. Повечето от колежките й бяха прекъснали работата си и чакаха. — Искам да ви кажа, че според нас вие и доктор Чао постъпихте правилно! Джош О’Дей трябваше да получи това сърце!

Аби изненадано примигна, в очите й се появиха сълзи.

— Благодаря — прошепна тя. — Много ви благодаря!

Едва след това си позволи да вдигне глава към останалите. И видя одобрителното кимане на повечето от тях.

— Вие сте една от най-добрите практикантки, които сме имали, доктор Диматео — топло й се усмихна Сесили. — Много държим да го знаете…

Напрегнатата тишина в залата беше прекъсната от самотно пляскане на ръце, последвано от второ, трето… Притиснала болничните картони към гърдите си, Аби безмълвно гледаше как сестрите правят кръг около нея и усмихнато ръкопляскат. Аплодират мен, смаяно си рече тя. Тези овации са за мен !

— Искам да бъде извадена от списъчния състав и да напусне болницата! — отсече Виктор Вос. — Уверявам ви, че няма да се спра пред нищо, за да постигна това!

През осемте години като президент на Медицински център „Бейсайд“ Джеръмая Пар се беше сблъсквал с всякакви кризисни ситуации. Беше успял да се справи с две стачки на средния медицински персонал, с няколко многомилионни съдебни иска за лекарска небрежност, дори с митинг на противниците на аборта от организацията „Право на живот“, организиран направо във фоайето на болницата. Но при нито един от тези случаи не се беше сблъсквал с такава бясна ярост, каквато се излъчваше от очите на Виктор Вос.

Придружен от двама адвокати, Вос се беше появил в кабинета му точно в десет сутринта. В момента минаваше дванадесет, към участниците в напрегнатото съвещание се бяха присъединили директорът на учебно практическата програма Колин Уетиг и юрисконсултът на „Бейсайд“ Сюзън Касейдо. Идеята да повикат Сюзън беше на Пар. Той чувстваше, че съветите й можеха да му потрябват, макар че до този момент никой не бе споменал за повдигане на официални обвинения. Но с Виктор Вос човек трябваше да бъде предпазлив…

— Жена ми умира — тежко въздъхна Вос. — Умира , разбирате ли? Може би няма да изкара тази нощ. И вината за нейното състояние е изцяло на споменатите две практикантки!

— Доктор Диматео практикува едва втора година — обади се Уетиг. — Решението не е било нейно, а на старши практиканта, който, както знаете, вече не е между нас…