Тес Геритсън - Изборът

Подпомаган от Аби, Марк се занимаваше с дренирането на вените.

— Така-а-а… — проточи Арчър. — А сега да видим подаръчето…

Една от операционните сестри отмести капака на охладителя и извади сърцето, увито в две обикновени на вид найлонови торбички. Пръстите й сръчно го освободиха от тях и го плъзнаха в легенче със стерилен физиологичен разтвор.

Арчър предпазливо го взе в ръце.

— Отлично изрязване — отбеляза той. — Вие там явно си разбирате от работата…

— Благодаря — кимна Мейпс.

Облечените в тънка ръкавица пръсти на хирурга пробягаха по повърхността на органа.

— Артериите са меки и гладки. Чиста работа…

— Не изглежда особено голямо — отбеляза Аби. — Колко тежи донора?

— Четиридесет и четири килограма — отвърна доктор Мейпс.

— Възрастен човек? — намръщи се Аби.

— Юноша, всъщност момче — въздъхна Мейпс. — Без хронични заболявания…

Аби успя да улови лекото потъмняване в зениците на Арчър и си спомни, че той има двама сина в юношеска възраст. Ръцете му внимателно върнаха органа в легенчето с физиологичен разтвор.

— Такъв орган не бива да губим — промълви хирургът, тръсна глава и насочи вниманието си към Нина Вос.

Марк и Аби вече приключваха с венозното дрениране. В зейналата гръдна кухина бяха вкарани два метални контейнера с тесни отвори, които бяха прикрепени към дясното предсърдие и зашити със здрави конци. В тях щеше да се събира венозната кръв, която оттам щеше да се изтласква към апарата за байпас.

Следващата манипулация Арчър и Марк осъществиха заедно. Всеки от тях се залови за съответната venae cavae 6 6 Venae cavae (анат.) — двете главни вени, които доставят кръв в дясното предсърдие, делят се на горна и долна. Горната доставя кръвта от гръдния кош и мозъка, а долната — от всички останали части на тялото, от кръста надолу. — Б.пр. .

— Аортата изолирана — обяви Марк, след като приключи с операцията.

Лишено от притока на венозна кръв и от способността да изтласква артериална кръв, сърцето се превърна в безполезно парче мускули и съединителна тъкан. Кръвообращението на Нина Вос бе поето изцяло от апаратчето чудо, скрито в неугледната на вид метална кутия. Лабораторният техник контролираше неговото действие, едновременно с това следеше и отклоненията в телесната температура. Тя постепенно щеше да спадне до 25 градуса по Целзий — състояние на дълбока хипотермия, това ставаше с помощта на предварително охладените телесни течности, които се вкарваха в организма. По този начин се постигаха две изключително важни неща за всяка сърдечна трансплантация — съхраняване на новите миокардни клетки и снижение на кислородната консумация.

Цуик изключи апарата сърце — бял дроб, ритмичното пъшкане на гумената диафрагма стихна. При включен байпас-генератор принудителното обдишване ставаше излишно.

Трансплантацията можеше да започне.

Арчър сряза аортата и белодробните артерии. Кръвта бликна като фонтан, запълни гръдната кухина и плисна на пода. Подготвена за този момент, една от сестрите веднага я попи със специален хигроскопичен парцал. Арчър продължаваше да работи, без да обръща внимание на ситните капчици пот, които покриваха челото му. Това беше нормалното състояние на всеки хирург, изложен на безмилостната жега, която идваше от мощните прожектори над операционната маса. Сряза предсърдието с едно-единствено движение, рязко и точно. По халата му плисна още кръв, с доста по-тъмен цвят от предишната. Ръцете му потънаха до лактите в огромната кухина. Миг по-късно се появиха обратно, стиснали между пръстите си болното сърце на Нина Вос, което имаше неестествено блед цвят. Дупката, която се разкри отдолу, беше наистина страховита…

Аби хвърли поглед към екрана на ЕКГ-монитора, изтръпна от тревожното чувство, което я обзе, после се отпусна. Естествено, че линията върху него ще бъде права. Нали сърцето вече го няма? Практически липсваха и всички останали признаци на живот. Белите дробове бяха неподвижни, пулс липсваше, но въпреки това пациентката беше жива…

Марк извади новото сърце от легенчето и внимателно го спусна в гръдната кухина.

— Някои хора наричат тази процедура „умело занаятчийство“ — промърмори той, докато нагласяваше органа към предсърдията. — Вероятно си представят, че става въпрос за нещо като препариране — нагласяш си експоната и започваш да шиеш с губерката… За съжаление един миг на невнимание е достатъчен, за да зашиеш сърцето наопаки и всичко отива по дяволите!