Тес Геритсън - Изборът

Тишината беше нарушена от Вивиан.

— Той можеше вече да е получил онова сърце — промърмори тя, изправена до шкафчето със спортните отличия на Джош. Пръстите й несъзнателно опипваха възпоминателната лентичка, на която пишеше „Пайнууд Дарби, трето място“. — Можеше да го вкараме в операционната още сутринта и към десет щеше да има ново сърце… Ако сега го изпуснем, вината ще бъде изцяло твоя, Арън!

Очите й се заковаха върху лицето на Арън Ливай, който замръзна с писалка в ръка. Тъкмо се готвеше да подпише протокола за извършените спешни манипулации.

— Доктор Чао, предпочитам да обсъдим този въпрос на четири очи…

— Пет пари не давам кой ще ни чуе, Арън! — хладно го изгледа дребната жена. — Съпоставителните тестове са отлични! Исках Джош в операционната рано сутринта, но ти отказа да дадеш разрешение. Протакаше, Арън! Протакаше, да те вземат мътните! — Замълча и сведе поглед към лентичката в ръцете си. Гърдите й бурно се повдигаха и отпускаха. — Не знам какво, по дяволите, си мислите, че вършите! Ти и целият шибан екип!

— Ще обсъдим този въпрос, след като се успокоиш — хладно я изгледа Арън, после се обърна и напусна стаята.

— Не, ще го обсъдим още сега! — извика Вивиан и го последва в коридора.

От мястото си Аби долавяше гневните й въпроси, настояванията й да получи обяснение.

Очите й попаднаха на лентичката, която Вивиан беше изпуснала на пода. Наведе се и я взе в ръце. Беше зелена — от онези, които дават не за победа, а в знак на уважение към положените усилия. Момчетата имат нужда от признание, то върви ръка за ръка с оформянето на крехкото им самочувствие.

Вивиан се върна. Лицето й беше бяло като вар, устните — здраво стиснати. Изправи се в основата на леглото и отправи поглед в гърдите на Джош, които равномерно се повдигаха и отпускаха с помощта на апаратурата за принудително обдишване.

— Ще го преместя! — неочаквано обяви тя.

— Какво? — стреснато я погледна Аби. — Къде?

— В „Масачузетс Дженерал“, отдела за трансплантация на органи. Подгответе го за транспортиране, а през това време аз ще проведа няколко телефонни разговора.

Но двете сестри не помръднаха, забили смаяни погледи в лицето на Вивиан.

Първа се овладя Хана.

— Състоянието му не позволява транспортиране — поклати глава тя.

— Остане ли тук, ще го изгубим — отвърна Вивиан, заби очи в лицето на момичето и отчетливо повтори: — Ще го изгубим , разбираш ли? Нали не искаш това?

— Не — промълви Хана и сведе поглед към слабичките гърди на момчето. — Искам да живее!

— Иван Тарасоф ми беше професор в Медицинския факултет на Харвард — каза Вивиан. — А в момента е шеф на техния екип по сърдечни трансплантации. Той с положителност ще се съгласи да извърши операцията, след като нашите не желаят…

— Дори Джош да издържи транспортирането, пак ще му трябва донор — реши да се намеси Аби.

— Донорът е налице — погледна я право в очите Вивиан. — А нашата работа е да му го осигурим. Трябва ни сърцето на Карен Терио!

Аби изведнъж разбра какво трябва да направи и кимна с глава.

— Веднага ще говоря с Джо Терио…

— Трябва да бъде в писмена форма — предупреди я Вивиан. — Дано го убедиш да подпише…

— А жътвата? — изведнъж попита Аби. До този момент не беше помислила, че сърцето на донора трябва да бъде осигурено по оперативен път. — Екипът на „Бейсайд“ е извън играта…

— Тарасоф обича да дава подобни задачи на своите помощници — отвърна Вивиан. — Сигурна съм, че ще се съгласи да изпрати някой от тях тук, а ние ще му асистираме… Няма време за губене. Трябва да действаме веднага, още преди да са ни попречили!…

— Почакайте малко — обади се втората сестра. — Вие нямате право да местите пациенти в друга болница!

— Имам — тръсна глава Вивиан. — Джош О’Дей е пациент на Учебния център, което означава, че старши практикантът носи пряка отговорност за него! Моля, изпълнете нареждането ми и подгответе пациента за транспортиране!

— Веднага, доктор Чао — обади се развълнувано Хана. — Ще го придружа и в линейката, ако не възразявате…

— Нямам нищо против — кимна Вивиан и се обърна към Аби: — Хайде, Диматео, отивай да ни осигуриш сърцето!

Деветдесет минути по-късно Аби приключи с предоперативната хигиена, вдигна лакти и влезе заднишком през летящата врата на Операционна №3.

Тялото на донора лежеше на масата, под ярката светлина на прожекторите. Бледата й кожа сякаш хвърляше фосфоресциращи отблясъци… Една сестра от анестезиологията сменяше бутилките на системата, окачена над главата на пациентката. В случая упойка нямаше да има, просто защото Карен Терио не беше в състояние да изпитва болка.