Тес Геритсън - Изборът

Марк не отговори.

— Напомня ми на Пийт, въпреки че брат ми беше доста по-малък… Демонстрира онзи фалшив кураж, който е присъщ на всички момчета. Също като Пийт…

— Решението не е мое — обади се най-сетне Марк. — Взето е от целия трансплантационен екип. От Арън Ливай, Бил Арчър… Чухме мнението дори на Джеръмая Пар…

— Президентът на болницата? — учуди се Аби. — Той пък какво общо има?

— Пар е загрижен за имиджа на болницата. А според всички статистики, именно амбулаторно болните пациенти имат по-голям шанс да оцелеят…

— Без незабавна трансплантация Джош О’Дей няма никакъв шанс!

— Знам, че това е трагедия — въздъхна Марк. — Но такъв е животът…

Аби замълча, смаяна от безразличието в гласа му.

Той протегна ръка да я докосне, но тя рязко се отдръпна.

— Би могъл да поговориш с тях… Би могъл да ги убедиш.

— Късно е — отвърна той. — Екипът вече взе своето решение…

— Но що за екип сте вие?! За богове ли се мислите?

Настъпи продължително мълчание, после Марк тихо промълви:

— Внимавай какво говориш, Аби!

— По отношение на вашия божествен екип?

— Това, което чу снощи у Арчър, беше сериозно. По-късно Бил сподели с мен, че от три години насам не е срещал по-подходящ човек от теб. Но трябва да ти кажа, че той е изключително внимателен по отношение на сътрудниците, които възнамерява да привлече… Защото ни трябват хора, които ще работят с нас, а не срещу нас…

— Дори когато мнението на тези хора е различно от вашето? — пожела да се осведоми Аби.

— Различното мнение е задължително — въздъхна Марк. — Всички ние имаме свои възгледи, но решенията вземаме заедно, а след това ги изпълняваме… Това е същността на работата в екип. — Той отново посегна към ръката й, която този път не се отдръпна, но и не отвърна на топлото стискане. — Хайде, стига, скъпа — прошепна той. — Един куп практиканти биха извършили убийство, за да им предложат аспирантура в трансплантационния екип на „Бейсайд“! А на теб ти я поднасят на тепсия! Нали точно това искаше?

— Разбира се, че го искам. Но едновременно с това изпитвам и страх… Странното е, че преди предложението на Арчър, изобщо не си давах сметка за този страх! — От устата й се откъсна тежка въздишка. — Мразя се за начина, по който винаги се стремя към максималното! Но нещо ме кара да искам повече. Нещо ме тика, разбираш ли? Първото ми изгарящо желание беше да вляза в колежа, после дойде мечтата за медицинския факултет. След нея се влюбих в хирургията, а сега — в тази аспирантура. Отидох твърде далеч от началото, когато мечтаех да бъда лекар и нищо повече…

— Но сега това не ти стига, нали?

— Не. Бих желала да съм доволна, но…

— Затова не проваляй нещата, Аби. Моля те! В името и на двамата!

— Говориш така, сякаш ти си този, който може да изгуби всичко!

— Аз съм този, който те предложи — въздъхна Марк. — Аз ги убедих, че ти си най-добрия възможен избор… — Извърна глава и прошепна: — И продължавам да мисля така…

Известно време лежаха мълчаливо, хванати за ръце. После той се надигна и погали бедрото й. Беше по-скоро опит за милувка.

Опит, който се оказа напълно сполучлив. Аби разтвори ръце и го прегърна.

Едновременното жужене на половин дузина джобни пейджъри бе последвано от кратко съобщение по болничната радиоуредба:

— Кардиологично отделение, по спешност! Кардиологията по спешност!

Аби се присъедини към неколцината практиканти, които хукнаха към стълбите. Когато стигна кардиологията, там вече гъмжеше от медицински персонал. Един кратък поглед й беше достатъчен, за да се увери, че тук има предостатъчно специалисти, които могат да се справят с положението и бавно се обърна да си върви.

После изведнъж забеляза, че тези хора се трупат около легло №4. Леглото на Джошуа О’Дей.

Светкавично се обърна и започна да си пробива път между скупчените бели престилки и зелени операционни комбинезони. В центъра между тях беше проснато тялото на Джош, безмилостно разголено под ярката, режеща очите светлина на лампите. Хана Лав му правеше изкуствено дишане, русата й коса падаше над очите при всяко натискане. Друга сестра трескаво ровеше в чекмеджетата на подвижната количка за лекарства, от които вадеше спринцовки и шишенца и ги подаваше на струпаните около нея медицински практиканти. Очите на Аби се насочиха към екрана на кардиомонитора.

Вентрикуларна фибрилация. Типична картина на умиращото сърце.

— Интубатор седем и половина! — извика нечий напрегнат глас.