Тес Геритсън - Изборът

— През лятото живее в Нюпорт, заедно със съпруга си.

— Кой е съпругът й?

— Някой си Виктор Вос. Зная името му, нищо повече…

Аби замълча за момент, после вдигна глава.

— Как си изкарва хляба този Виктор Вос?

— Да съм споменавал нещо за пари? — втренчено я изгледа Марк.

— Лятна къща в Нюпорт… — проточи Аби. — Хайде, Марк, изплюй камъчето!

Той продължаваше да гледа в чашата си. Аби не можеше да види нищо от това, което преди време неудържимо я беше привлякло към него: нито прямия поглед на сините му очи, нито веселите бръчици около устата му…

— Не знаех, че е толкова лесно да си купиш сърце — промълви тя.

— Говориш глупости!

— Двама пациенти се нуждаят от ново сърце — тихо продължи тя. — Единият е бедно момче без здравна осигуровка, прието в учебното крило на болницата. Другият разполага с лятна къща в Нюпорт. Не е трудно да се отгатне кой ще получи наградата…

Марк отново напълни чашата си, трета поред. Прекалено много за човек, който се гордее с умерен начин на живот.

— Виж какво — погледна я най-сетне той. — Имах тежък ден в болницата и не ми е до подобни разговори. Нека сменим темата, ако обичаш!

Над масата се възцари тишина. Проблемът със сърцето на Карен Терио надвисна над тях като плътен покров, през който не проникваше дори идея за друга насока на разговора. „Може би си казахме всичко“, мрачно си помисли Аби. Може би бяха стигнали до онзи етап на връзката си, при който всичко интимно е отдавна споделено и трябва да се търсят нови, недокоснати теми. „Живеем заедно едва от шест месеца, а мълчанието вече е факт…“

— Това момче ми напомня за Пийт — каза на глас тя. — И той беше фен на „Червените чорапи“…

— Кой? — погледна я с недоумение Марк.

— Брат ми…

Той замълча, раменете му увиснаха още повече. Темата за Пийт винаги му беше неудобна. Но темата за смъртта е неудобна за всички лекари. Всеки ден си играем с тази думичка, рече си с въздишка Аби. И какви ли не заместители й търсим — „терминален изход“, „екзодус“, „неуспешен опит за възкресяване“… Но рядко използваме простичката и ясна дума „смърт“.

— Беше луд по „Червените чорапи“ — добави на глас тя. — Имаше пълна колекция бейзболни картички, купуваше ги с парите си за закуска. А после харчеше цяло състояние, за да им осигури специалните пластмасови калъфчета. Даваше пет цента на парче, за да вкара вътре картон за един цент. Предполагам, че това е напълно разбираема логика за едно десетгодишно момче…

Марк отпи от чашата си и запази мълчание. Използваше неудоволствието като броня, в която се разби плахият опит на Аби да завърже някакъв разговор.

Празничната вечеря беше окончателно провалена. Нахраниха се, без да разменят нито дума, после станаха да си вървят.

Веднага след като се прибраха у дома, Марк се оттегли зад високата купчина специализирани хирургически списания. Така постъпваше при всички търкания, които възникваха помежду им — просто се оттегляше зад списанията си. По дяволите, рече си Аби. Нямам нищо против един хубав, здравословен скандал! В семейство Диматео, включващо три изключително твърдоглави дъщери и малкия Пийт, скандалите бяха често явление, но те нямаха нищо общо с топлите чувства, които съществуваха между тях. О, да, Аби умееше да води подобни битки!

Но определено не понасяше мълчанието.

Обзета от безсилен гняв, тя се втурна в кухнята и започна да търка умивалника. Започвам да приличам на мама, рече си с отвращение тя. Като ме прихванат бесните, отивам да чистя кухнята! Това не й попречи да свали горелките на газовата печка и да изтърка до блясък бялата повърхност около тях. Когато чу стъпките на Марк, който най-сетне тръгна към спалнята на втория етаж, цялата кухня блестеше.

Захвърли парцалите и го последва.

Легнаха си, без да палят лампата, внимаваха да не се докоснат. Мълчанието на Марк беше непоносимо. Макар да си даде сметка, че ще изгуби, Аби не можеше да се сдържа повече.

— Мразя това твое поведение! — изсъска тя.

— Моля те, уморен съм — оплака се Марк.

— И аз съм уморена! Напоследък и двамата сме постоянно уморени! Но аз по този начин не мога да заспя, ти също!

— Добре — предаде се той. — Какво искаш да знаеш?

— Няма значение. Просто разговаряй с мен.

— Не виждам смисъл да повтаряме едно и също до безкрайност…

— Но има неща, за които аз трябва да говоря!

— Чудесно — кимна в тъмнината той. — Слушам те…

— Все едно, че съм при изповедник! — оплака се тя. — В една от онези кабинки, в които говориш на замрежената стена… — Изведнъж изпита странното чувство, че се люшка в пространството, зави й се свят. — Онова момче в кардиологията е само на седемнадесет…