Тес Геритсън - Изборът

Аби придърпа един стол и седна срещу мъжа. Тя беше единственият лекар, който можеше да отдели достатъчно време за разговор с Джо, плюс сестрата, която я беше повикала. Двете трябваше да го убедят да подпише съответните документи, защото само по този начин жената можеше да се пресели в отвъдното. Помълча известно време… Тялото на Карен беше проснато между тях. Гърдите й равномерно се повдигаха и отпускаха, точно двадесет пъти в минута…

— Прав сте, Джо — промълви Аби. — Сърцето й наистина е силно. То може да функционира още известно време, но не до безкрайност. Защото организмът знае какво се е случило и го разбира много добре…

— Как така го разбира? — вдигна глава Джо. Очите му бяха зачервени от плач и безсъние.

— Разбира, че мозъкът е мъртъв — поясни Аби. — И че няма причина сърцето да продължава да бие…

— Откъде знае това?

— Мозъкът ни е нужен не само за да мислим и чувстваме. Неговото присъствие стимулира и всички останали органи. Когато то изчезне, функцията на органите започва да се нарушава. Това се отнася най-вече за сърцето и белите дробове… — Махна към помпата на кислородния апарат и добави: — А в момента тази машина диша вместо Карен…

— Знам — въздъхна Джо и разтърка очи. — Знам…

Аби замълча. Мъжът срещу нея започна да се люлее на стола, стиснал главата си с две ръце. От устата му излитаха тихи звуци, наподобяващи стенания. Когато отново я погледна, в очите му имаше сълзи, а косата му стърчеше нагоре, странно разрошена.

— Всичко стана толкова бързо! — прошепна той и махна по посока на ЕКГ-монитора — единствената машина, която му доказваше, че Карен все още е жива.

— Само така изглежда — поклати глава Аби. — След определено време в органите настъпват патологични изменения, които ги правят неизползваеми… А от това никой не печели, Джо…

Той й хвърли отчаян поглед над тялото на жена си и глухо попита:

— Донесохте ли документите?

— Да, тук са — подаде му формулярите Аби.

Мъжът ги подписа, без да чете съдържанието им. Аби и дежурната сестра се подписаха като свидетели. Копия от тях щяха да отидат в личното досие на Карен Терио, в банката за трансплантация в Ню Ингланд и координационния център на „Бейсайд“. След това настъпваше времето на жътвата…

Части от тази жена щяха да живеят дълго след като тялото й бъде погребано. Сърцето, което е тупкало в гърдите й като петгодишно момиченце, като 20-годишна младоженка и 21-годишна родилка, щеше да бие в гърдите на напълно непознат човек. Толкоз по въпроса с безсмъртието…

Всичко това едва ли носеше някаква утеха на Джоузеф Терио, който мълчаливо остана на пост край живия труп на жена си…

Откри Вивиан Чао в съблекалнята, която се намираше непосредствено до операционните зали. Току-що беше приключила тежка 4-часова операция, но по хирургическия й комбинезон нямаше дори капчица пот.

— Получихме разрешение за жътвата — каза Аби.

— Документите разписани ли са?

— Да.

— Много добре — кимна дребничката китайка. — Незабавно ще наредя да започнат лимфоцитните проби. — Вече беше успяла да свали работните си дрехи и остана само по сутиен и пликчета. Тялото й беше изключително слабо, а костите се очертаваха така, сякаш бяха учебник по анатомия. „Мъжкото момиче“ очевидно е оценявано според умствените, а не физическите си качества, неволно си помисли Аби.

— Как са жизнените й функции? — попита Вивиан.

— Засега стабилни…

— Трябва да повишим кръвното, за да се оросяват бъбреците… Не всеки ден ни изпадат чифт здрави АБ-позитивни бъбреци, нали? — Вивиан навлече панталони от груб ленен плат и натика блузката си под колана. Движенията й бяха точни и елегантни.

— Ще участваш ли в жътвата? — попита Аби.

— Само в случай, че моят пациент получи сърцето… Жътвата е по-лесната част от работата. Интересното идва чак когато се заловим с монтажа… — Вивиан затръшна вратичката на гардеробчето си и щракна катинара: — Имаш ли няколко свободни минути? Искам да те запозная с Джош…

— Джош?

— Пациентът ми… Лежи в отделението на учебната програма…

Излязоха от съблекалнята и се насочиха към асансьорите в дъното на коридора. Вивиан компенсираше ограниченията на малките си крака с големи, енергични крачки.

— Човек не може да прецени доколко успешна е една сърдечна трансплантация, ако не е запознат със състоянието на пациента преди и след операцията — каза тя. — По тази причина ще ти покажа Джош сега, за да ти бъде по-лесно после…