Тес Геритсън - Изборът

— Тази част страшно ми харесва — промърмори Арчър и стана да усили звука. От скъпите тонколони се разнесе чистото звучене на цигулките, а Аби се улови, че отново гледа картината, изобразяваща битката между Лекаря и Смъртта. Една битка за живота и душата на пациента…

— Споменахте и за други ползи… — тихо подхвърли тя.

— Ще ви дам един пример със себе си — каза Мохандас. — Когато свърших хирургическата си практика, на главата ми имаше няколко студентски заема, които трябваше да изплащам. Те бяха включени в договора и „Бейсайд“ пое погасяването им…

— За тези неща тепърва ще говорим, Аби — намеси се Арчър. — Има много начини да направим нещата привлекателни за теб. В днешно време младите хирурзи завършват практиката си на около тридесет, повече от тях вече са семейни и имат деца… Но са затънали до гуша в дългове. Най-често някъде от порядъка на стотина хиляди долара, без да имат дори дом! Десет години ще отидат за погасяване на заемите, но тогава вече са на четиридесет и трябва да мислят за образованието на децата си…

— Трудно е — кимна Аби.

— Но не е задължително да бъде така. „Бейсайд“ може да помогне. От Марк научихме, че си завършила медицинския факултет с помощта на известно финансиране…

— Комбинация от стипендии и банкови кредити — кимна Аби. — Кредитите бяха повече…

— Уф! Това ми звучи доста зле…

— За съжаление — кимна Аби. — Тепърва ще усещам болката…

— И колежа ли си завършила със заеми?

— Да — призна тя. — Семейството ми имаше финансови проблеми…

— Каза го така, сякаш се срамуваш от него…

— Беше по-скоро лош късмет — въздъхна тя. — По-малкият ми брат влезе в болница за няколко месеца, а ние не бяхме осигурени… В онези години никой не плащаше социални осигуровки, особено в малките населени места…

— Което само потвърждава убеждението ни, че си блъскала като луда, за да се измъкнеш от дупката — кимна Арчър. — Всички в тази стая знаят какво се е наложило да преживееш. Радж е имигрант и до десетгодишна възраст изобщо не е говорил английски. А аз съм първият от семейството, който изобщо е стигнал до колеж. Можеш да бъдеш сигурна, че сред нас няма брамини. Няма богати татенца, нито пък удобни попечителски фондове. Знаем какво означава да драскаш със зъби и нокти, за да се измъкнеш от дупката, защото всички сме минали по този път. И предпочитаме да привличаме такива като себе си…

Бранденбургският концерт беше към края си. Арчър изчака да затихнат последните трели, после изключи уредбата и се извърна с лице към Аби.

— Предлагам ти да си помислиш — рече той. — Разбира се, все още не сме на етапа твърда оферта, нещата по-скоро са нещо като… — Ухили се срещу Марк и добави: — Нещо като първа среща…

— Разбирам — кимна Аби.

— Искам да знаеш, че си единственият практикант, към когото сме се обърнали. Направихме го след задълбочено обсъждане и се спряхме на теб. Съветвам те да не споделяш това с колегите си, защото не искаме да се стига до ревност и изостряне на отношенията…

— Ясно — кимна Аби.

— Много добре — усмихна се Арчър и огледа лицата на присъстващите. — Това се отнася и до всички останали. Нали така, господа?

Отговориха му с кимане на глави.

— Значи имаме консенсус — доволно заключи Арчър и отново посегна към кристалната гарафа. — Това е то истинския екип!

— Е, какво мислиш? — попита в колата Марк.

— Върхът! — щастливо се усмихна Аби. — Това е най-хубавата вечер в живота ми!

— Значи си доволна?

— Какво значи доволна?! — извърна се да го погледне тя. — Ужасена съм!

— Ужасена ли?

— Страх ме е, че ще се издъня!

Той се засмя и стисна коляното й.

— Не се притеснявай. Работили сме и с останалите практиканти, затова сме сигурни в избора си…

— А на колко процента определяте собственото си влияние върху този избор, доктор Ходъл?

— О, на не повече от два… Останалите деветдесет и осем се дължат на качествата ти и по този въпрос всички бяха единодушни.

— Да бе!

— Можеш да ми вярваш, Аби. Ти наистина си кандидат номер едно. Надявам се, че условията ще ти харесат…

Тя се усмихна и облегна глава на седалката. До тази вечер нямаше представа какво точно ще работи след три години и половина, когато практиката остане зад гърба й. Вероятно в някоя общинска болница. Частната практика изживяваше последните си дни. Тя не виждаше бъдеще в нея, особено в град като Бостън, където възнамеряваше да остане завинаги.

И където живееше Марк…