Тес Геритсън - Изборът

Арчър допълни чашата й. В стаята настъпи странна тишина, сякаш останалите мъже очакваха края на някакъв ритуал. А тя изведнъж си даде сметка, че е единственият практикант между тях. Бил Арчър правеше подобни събирания веднъж на няколко месеца — обикновено в чест на новите хора от помощния персонал, които идваха в екипа поради задължителната ротация. В момента в градината имаше още шест души практиканти, но тук, в този кабинет, присъстваха само лекари от основния оперативен състав.

И Аби.

Седна на дивана до Марк и отпи глътка от чашата си. Вече чувстваше топлината на брендито, подсилена от необичайното внимание на околните. Подобно на всички останали специализанти в болницата, тя също трепереше от благоговение пред тези петима мъже, а асистирането на хирурзи като Арчър или Мохандас приемаше като манна небесна. Никога не забравяше кои са те, въпреки че благодарение на Марк беше проникнала във вътрешния им кръг. Не забравяше и друго — всеки един от тях можеше да повлияе по решителен начин на кариерата й…

Арчър се настани срещу нея.

— Чух добри неща за теб, Аби — усмихна се той. — При това не от кой да е, а от самия Генерал… Тази вечер, малко преди да си тръгне, той се произнесе много ласкаво за способностите ти…

— Доктор Уетиг? — колебливо се усмихна Аби. — Да си призная честно, никога не съм била сигурна как оценява работата ми…

По лицата на мъжете се появиха усмивки.

— Аз ценя мнението на Колин — кимна с дълбоко убеждение Арчър. — А според него ти си сред най-добрите практиканти на второ ниво в програмата. Работил съм с теб и зная, че това наистина е така.

Аби се размърда от неудобство, а Марк окуражително й стисна ръката. Жестът му не остана незабелязан от Арчър, на чието лице се появи широка усмивка.

— Всички знаем специалното отношение на Марк към теб и това е една от причините за този малък разговор. Може би ще ти се стори доста подранил, но ние сме от хората, които планират отдалеч… От едно предварително проучване винаги има полза, нали?

— Страхувам се, че не следвам мисълта ви — погледна го озадачено Аби.

Арчър вдигна кристалната гарафа с бренди и допълни чашата си.

— Нашият трансплантационен екип проявява интерес само към най-доброто — рече той. — Най-добрите препоръки, най-добрата работа. Следим отблизо изявите на практикантите в болницата, разбира се — по съвсем егоистични причини… — Помълча малко, после добави: — Питам се дали би проявила интерес към трансплантационната хирургия…

Аби стрелна с поглед Марк, в очите й се четеше уплаха. Той успокоително кимна с глава.

— Не е нещо, което трябва да решиш веднага — продължи с равен глас Арчър. — Но бихме искали да помислиш по този въпрос. Имаме още няколко дълги години, през които несъмнено ще се опознаем още по-добре. А след тях ти може би няма да проявиш интерес към тази специализация… Може би ще се окаже, че сърцето не те тегли към трансплантирането на органи…

— Още сега мога да кажа, че е точно обратното — отвърна зачервена от възбуда Аби. — Предполагам, че просто… Просто съм изненадана… И поласкана. В програмата има толкова добри практиканти! Вивиан Чао, например…

— Да, Вивиан е много добра — кимна Арчър.

— Практиката й свършва догодина и според мен тя непременно ще иска да специализира…

— Доктор Чао без съмнение притежава великолепна операционна техника — обади се Мохандас. — Също като още няколко млади хирурзи от образователната програма… Но нали знаете поговорката? Дори и маймуната може да се научи да оперира, трудното е да й покажеш кога да прави това…

— Радж иска да каже, че ние имаме нужда от точни клинични преценки — поясни Арчър. — Плюс способността да се работи в екип. У теб виждаме именно това, Аби… Ти можеш да работиш в екип, при това много добре. Докато се потиш в операционната всичко може да се случи, нали?… Повреда в оборудването, изпускане на скалпел, загуба на приготвения за трансплантация орган някъде по пътя… По тази причина сме длъжни да бъдем като едно цяло, да посрещаме всякакви изненади. И го правим…

— И винаги си помагаме — добави Франк Цуик. — Както в операционната, така и извън нея…

— Абсолютно — кимна Арчър и се извърна към Арън: — Съгласен си, нали?

Арън прочисти гърлото си и кимна с глава:

— Да, наистина си помагаме… И това ни носи голяма полза.

— Една от многото — подхвърли Арчър.

В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от тихото звучене на Бранденбургския концерт.