Тес Геритсън - Изборът

— Според мен „Масачузетс Дженерал“ не превъзхожда с нищо „Бейсайд“, а просто лежи на старата си слава като една от университетските болници на Харвард — отвърна Аби. — Познавате Вивиан Чао, нали? Нашият старши практикант…

— Да, разбира се.

— Тя е завършила Харвардския медицински факултет сред първите десет по успех, което означава право на избор по отношение на практиката… И без никакво колебание избрала „Бейсайд“!

— Чу ли това, Арън? — обърна се към мъжа си Илейн.

— Какво да чуя? — с нежелание се извърна той.

— Вивиан Чао предпочела „Бейсайд“ пред „Масачузетс Дженерал“, а ти искаш да напускаш!

— Да напуска ли? — изненада се Аби, като не пропусна да отбележи недоволния поглед на Арън, отправен към съпругата му.

Настъпи неудобно мълчание, нарушено единствено от изблиците на смях в противоположния край на градината.

Най-сетне Арън прочисти гърлото си и поклати глава.

— Една идея, която обсъждам от известно време насам, нищо повече — рече той. — Понякога ми се иска да зарежа големия град и да се установя в провинцията… Всеки от нас мечтае за провинцията, но никога не отива там…

— На мен дори през ум не ми минава подобно нещо! — отсече Илейн.

— Аз съм израснала в провинцията — каза Аби. — Едно малко градче на име Белфаст, в щата Мейн. Изгарях от нетърпение да го напусна…

— Че как иначе? — доволно кимна Илейн. — Всички драскат със зъби и нокти за цивилизацията…

— Не беше чак толкова лошо — добави с усмивка Аби.

— Но вие не мислите да се върнете там, нали?

Аби се поколеба, после поклати глава.

— Родителите ми починаха, а двете ми сестри отдавна напуснаха щата… Нямам причини да се връщам там, а в същото време цял куп причини, при това важни за мен, ме задържат тук…

— Малко се бях размечтал и това е всичко — въздъхна Арън и отпи глътка от чашата си. — Не съм имал сериозни намерения…

От неудобното мълчание ги извади Марк, който размахваше ръце и викаше Аби.

— Извинете — рече тя и тръгна към него.

— Арчър предлага обиколка на Светая светих — осведоми я Марк.

— Каква Светая светих?

— Ела и ще видиш — отвърна той, хвана я за ръката и я поведе към къщата.

Поеха по дървените стълби за втория стаж. Аби беше влизала тук само един път, когато Арчър я покани да разгледа картините му.

Но тази вечер за пръв път щеше да види вътрешността на помещението, което се намираше в дъното, оттатък галерията.

Домакинът беше там, компания му правеха докторите Франк Цуик и Радж Мохандас, настанили се в удобни кожени кресла.

Помещението представляваше музей на стари хирургически инструменти. Остъклените шкафове бяха пълни с интересни, но доста страшнички неща — скалпели и купички за събиране на кръвта, специални бурканчета за пиявици, огромни акушерски форцепси, които лесно биха смазали черепа на всяко новородено… Масленото платно над камината изобразяваше битката между Смъртта и един лекар, приведен над тялото на млада жена. От тонколоните звучеше Бранденбургския концерт.

Арчър намали звука и помещението изведнъж стана необичайно тихо.

— Арън няма ли да дойде? — попита той.

— Уведомен е, освен това знае пътя — отвърна Марк.

— Много добре — кимна домакинът и се усмихна на Аби: — Какво мислите за моята малка колекция?

— Страхотна е — отвърна Аби и сведе очи към съдържанието на остъкления шкаф пред себе си. — Някои неща тук са ми напълно непознати…

— Обърнете внимание на онзи уред там — рече Арчър и махна с ръка към една на пръв поглед безформена купчина от кабели, педали и лостове. — С него са произвеждали слаб електрически ток за лечение на различни заболявания. Говори се, че е помагал при почти всичко — от женски болести до диабет… Смешно, нали? Особено на фона на съвременните постижения в областта на медицината…

Аби пристъпи към камината и закова очи в платното над нея. Смъртта беше облечена в черна роба, а лекарят беше представен като завоевател и герой. Естествено, обектът на спасението беше жена. Красива жена…

Вратата се отвори.

— Ето го и Арън — усмихна се Марк. — Мислехме, че си забравил…

Арън пристъпи навътре и мълчаливо се отпусна в едно от свободните кресла.

— Аби, нека допълня чашата ти — предложи Арчър.

— Благодаря, това ми е достатъчно — отказа младата жена.

— Една капчица бренди няма да ти навреди — настоя домакинът. — А на връщане ще кара Марк…

— Е, добре — предаде се с усмивка Аби. — Благодаря.