Даниел Истърман - Последният убиец

Стрейкър спря за момент, барабанейки с пръсти по масата. Пое си дълбоко въздух, после продължи:

— Има още нещо. Успяхме да получим известна помощ от британците. Те прегледаха някои документи в Британската библиотека — стари папки, принадлежащи на групата „Банър Уилсън“, които нормално се държат под ключ. Има няколко досиета за нашите пет семейства, обхващащи времето до последната война. Това, което наистина ни интересува, е периодът на тридесетте години. Изглежда, през 1932 задграничният отдел на Нацистката партия е започнал да изгражда комплекс от партийни организации в Далечния изток. Там е имало немски колонии от края на деветнадесети век, предимно в Цзянцзъ, Шънчжян, Хонконг, Ханкоу и Шанхай. Заселниците работели обикновено за немско-азиатската банка, „И.Г.Фарбен индустри“ или „Круп“ — последните две компании развиват твърде сериозни интереси в района. Първата партийна организация била основана в Ханкоу, но само месеци по-късно била преместена в Шанхай, където я ръководел някой си Франц Хазеньорл. Той успял да открие клонове и на много други места, включително и в Хонконг. И тук вече пак стигаме до нашите пет семейства. Те вече били установили търговски връзки с немските компании, но сега се свързали и с малката група нацисти на Хазеньорл. Говорело се, че големи средства за членовете на нацистката партия идвали от семействата в отговор на някои доста изгодни търговски концесии с „И.Г.Фарбен“. Не знаем какво е станало с тези връзки след войната, но изглежда, че британските власти в Хонконг не са предприели нищо в тази насока, поне според публикациите. Като добавим всичко това към онова, което знаем за неофашистките групи, замесени в този бизнес, бих казал, че вече разполагаме с нещо. Резултатът обаче съвсем определено не ми харесва.

Стрейкър млъкна и точно в този момент на вратата се почука. Един от неговите сътрудници влезе в стаята.

— Съжалявам, че ви безпокоя, сър — каза той, — но току-що получихме от Ливан доклада, който искахте.

Стрейкър кимна, посочи му един стол и попита:

— Има ли нещо в него, Харпър? Ще го прочета по-късно, но сега ми кажете набързо има ли нещо заслужаващо интерес?

Бяха отправили запитвания към разузнавателните служби на различни страни за търговците на оръжие, но засега без резултат. Отговорите бяха винаги едни и същи. Доколкото било известно, не били регистрирани продажби на представители на фашистки групи, немски или други. Даже и търговците на оръжие си имали етичен кодекс. Да, имало запитвания няколко пъти от иранци, някои от името на правителството на шаха, други от частни организации. Да, били извършени плащания за доставки чрез Благотворителното дружество за подпомагане на мюсюлманите — било обяснено, че това е европейско лоби, създадено от фондацията „Пахлави“ по указание на шаха. Продадените по този начин оръжия не били транспортирани директно до Иран, а до правителствен служител в Афганистан, който, поне така се предполагало, уреждал тайното им прехвърляне през границата. Защо тази секретност ли? А! Това било нещо, за което никой не питал в този бизнес.

След това някой си бе спомнил Михаил Антониус, бивш сътрудник на Джордж Атия, ливанския християнски оръжеен търговец. Те заедно били замесени в доставките на оръжие за християните в началото на Ливанската гражданска война. В края на 1975 година Бейрут бе станал център на обширна оръжейна търговия, с мрежа по цялото земното кълбо. Но докато палестинците имали сравнително лесен достъп до оръжие, доставяно им от Сирия, Иран и Либия, то християните били принудени да си доставят оръжие от чужбина по море. Много пари сменили първо началния си собственик — оценките варираха от двеста до шестстотин милиона долара, предвид големите доставки на оръжие и боеприпаси. Никой не знаеше откъде идват парите, но между предполагаемите източници бяха ЦРУ, Израел, местни бейрутски банки, финансисти от Западна Германия, Ватикана… и Иран.

Твърдеше се, че Антониус е човекът, който знае най-много за международната търговия с оръжие — повече от всеки друг жив човек, и в миналото винаги бил в добри отношения с ЦРУ, макар някои хора да предполагаха, че е поддържал същите връзки и с КГБ. Били дадени инструкции на централата на ЦРУ в Бейрут да уреди среща с Антониус и да установи какво знае той. И според Харпъровото резюме на доклада, той наистина знаеше много.

— Сър, според Антониус БДПМ в Цюрих е оказало твърде значителна подкрепа на ливанските християни, особено в закупуването на оръжие — докладва Харпър.