Даниел Истърман - Последният убиец

На двадесет и пети контраадмирал Ахмад Мадани и адмирал Махмуд Алави, обединените началник-щабове на флота, обявиха бойна готовност на Иранските военноморски ислямски сили, понеже се разбра, че самолетоносачът „Китихок“ и неговият ескорт се очакват следващата вечер на подстъпите към Залива. На двадесет и седми Държавният департамент на Щатите предупреди американските граждани да не посещават ислямските страни и започна да изтегля по-неотговорния си персонал от Обединените арабски емирства, Ирак, Ливан, Сирия, Катар, Кувейт, Оман, Либия, Бахрейн, Южен Йемен и Бангладеш. На двадесет и осми край бреговете на Оман се концентрира американска флотилия. Същата вечер стана известно, че шиитските селища на Ал-Наза са в пламъци поради размириците по време на процесиите през месец мухарам. Джухайман и тримата му другари добре си бяха свършили работата през това лято.

На двадесет и девети петдесет и четирима членове от Камарата на представителите на Съединените щати поискаха от президента да предяви ултиматум за освобождаването на заложниците в Иран. Ако не бъдеха освободени, той щеше да бъде подложен на натиск да „задейства специална военна операция срещу Иран“.

Всяко едно от тези събития беше давало нови надежди на мъжете, които седяха сега в това помещение над стълбите, някъде в южен Техеран. Възможността, че джихад все още би могла да бъде обявена и че Мохамед ибн Абд Аллах скоро би могъл да бъде признат от мюсюлманския свят като божествено посочения Махди, изпратен да води войната, всеки ден бе една жива реалност в техните сърца и умове. Те знаеха, че Картър не е убит, макар и да не им беше известно защо Наваи не беше успял, а може би беше възможно или поне някои от тях си мислеха така, Наваи да е още жив и да се подготвя за нов опит.

Сега обаче новината, че Мохамед ибн Абд Аллах е убит и неговите последователи са или мъртви, или пленени, напълно бе задраскала всяка надежда, която все още бяха таили. Дълбоко отчаяние бе обзело душите им по време на срещата им при залез-слънце на 6 декември. Сега обаче, вглеждайки се в имама, те осъзнаха, че той, изглежда, не споделя настроенията им; тънка усмивка се появяваше от време на време върху лицето му; седеше спокойно, без да ги изпуска от погледа си.

— Разбирам тъгата върху лицата ви и чувствам болката, която изпитвате — проговори той. — Много загинаха и много от тези, които са арестувани, ще умрат. Но със сигурност ние не жалим за тях — всички, паднали на пътеката към Бога, са мъченици. Не, аз мисля, че ние сме опечалени, защото нашите надежди се провалиха. Ние се надявахме, че в този момент Мохамед ибн Абд Аллах би бил провъзгласен за Махди и за лидер на силите на ислямския свят в джихад срещу неверниците и тиранията. Вместо това той и последователите му бяха хванати в капан долу в подземията и тунелите и убити или пленени от мюсюлмански войници. Но би било напълно погрешно да се мисли, че нашите надежди са окончателно и завинаги изгубени. Аз оставам изпълнен с надежда и вярвам, че всичко предстои. Това, което се случи, е със сигурност „бада“ — промяна на Божествената воля по причини, които на човек не е позволено да знае. Има неща, които ми дават основание да кажа всичко това. Позволете ми да ви разкажа една случка — нещо, за което не съм споменавал на никого преди. През последните няколко дни често мислех за това като символ на надежда за нашата кауза. Значението му за нас е съдбоносно. Искам тази нощ да се завърнете по домовете си и да размишлявате върху това, което имам за онези, които мислите, че са готови да ги чуят. И така, слушайте внимателно. През лятото на 1977 година Махди пътувал в източната част на Саудитска Арабия с един от своите хора от Макран. Те проповядвали на бедуините от района, окуражавайки ги с думи и пари, за да се присъединят към тях, когато настъпи моментът. Но били арестувани и Махмуд Шайбани, иранецът, бил екзекутиран на едно място, наречено Абу Фарис. Мохамед ибн Абд Аллах бил завързан за една камила и изпратен навътре в Раб ал-Нали. Бродил дни без храна и вода и на петия ден вече бил на прага на смъртта. Намерили го ездачи, когато лежал умиращ в един овраг, мъже от едно племе, лагеруващо наблизо. Те го пренесли в палатките си. След като се възстановил, той спечелил много от тях за каузата и с тяхна помощ успял да се завърне в Мека, точно за времето на поклонението, и да говори на мюсюлманите от много страни. Ръката на Бог го измъкнала от челюстите на смъртта. Всичко това чух лично от устата му. Е, сега не разбирате ли какво е станало? Когато Мохамед ибн Абд Аллах разбрал, че президентът Картър не е убит и че Божията воля относно неговото предсказание е променена, той и най-близките му последователи слезли под земята в тунелите под джамията. Не виждате ли основанието за това? Не си ли спомняте, че има предсказания във всички книги на шиитското предание, че скритият имам ще се появи отново от подземието, в което слязъл, преди да изчезне в отвъдното? Не е ли било винаги предполагано, че предсказанието се отнася за дванадесетия имам на дванадесетия шиит, детето Мохамед ибн Хасан, изчезнал през двеста и шестдесетата година от нашия календар? Но вие знаете и аз зная, че подобни предположения са погрешни. Тогава за кого всъщност се отнасят предсказанията? Не е ли ясно, че Мохамед ибн Абд Аллах, истинският Махди, е изчезнал, скривайки се в духовно убежище от физическото зрение на хората — в подземието под Голямата джамия? И че той е Мохамед ал Махди, чието завръщане от подземието е предсказано? Ние не сме видели неговото тяло. На снимката, която е публикувана, не е той. Описанието, което е дадено, не съответства. Те си мислят, че той е мъртъв. Но ние знаем, че той е жив, скрит от нашите очи, в очакване да се завърне отново при нас от дълбините на земята.