Даниел Истърман - Последният убиец

Имамът спря. Виждаше, че те все още не са убедени, но че семето на надеждата отново е посято в душите им. Тези мъже жадуваха да повярват пак, че Махди е изчезнал само за късо време, за да се появи отново, когато бъде даден сигналът. Единият от тях — възрастният мъж, който беше довел Хюсеин Наваи за екзекуцията на приятеля му, погледна имама.

— Моля за извинение, светейши, но можете ли да ни кажете кога ще дойде Той? Ще доживея ли да видя Неговия ден?

Имамът погледна благо стария си последовател и се усмихна:

— Саид Али, мой стари приятелю, ти чака много дълго и много търпеливо. Ти не си го виждал, както някои от нас, и не си бил свидетел на деня на неговия триумф, както си се надявал. Но аз те уверявам — гласът му зазвуча високо и рязко и очите му заблестяха, когато обходи с поглед стаята, — че ти няма да умреш и даже няма да бъдеш на смъртно легло, преди да си го видял да се извисява. Времената са благоприятни и той очаква да действаме. Има стаен ужас из света — ние трябва да заложим на него. Навсякъде напрежението нараства — трябва да го повишим още. Съществува подозрителност — трябва да я подхранваме. Има натрупано раздразнение — трябва да го разпалваме. Трябва да има война, първо между Великите сили, за да се отслабят взаимно, а след това джихад — между обединените нации на исляма и останалия свят. Напрежението вече е високо. Аз го чувствам. И още повече ще нараства.

Атмосферата в малкото помещение ставаше все по заредена с възбуда. Имамът продължаваше да говори, святкайки с очи и ръкомахайки, като напълно бе обсебил вниманието на слушателите си. Най-накрая млъкна и се изправи. Останалите също станаха и зачакаха да ги поведе навън. Но вместо това той се обърна към един от тях, слаб мъж в черно, застанал малко встрани от другите. Набразденото му от бръчки лице и ръката без китка рязко го отличаваха от останалите.

— Молла Ахмад — тихо каза имамът, — моля, останете с мен. Има нещо, за което бих желал да говоря с вас.

Един по един останалите мъже напуснаха стаята, без да се обръщат с гръб към имама. Едва когато всички излязоха, възрастният мъж седна отново на пода и махна с ръка на молла Ахмад да седне до него.

— Ахмад — каза той. — Имам лоши вести; новини, които тежко ще те наранят. Един от нашите хора във Вашингтон ми изпрати съобщение, че Хюсеин Наваи е мъртъв. Самоубил се е преди няколко дни в една болница, където е бил отведен след опита за покушение срещу Картър. Улучили са го, преди да успее да изпълни мисията си. Той не те е подвел, Ахмад. Беше един от най-добрите ти ученици. Едва ли ще има друг като него. Зная, че го ценеше така, както аз ценя тебе. Но ти ще намериш утеха в достойната му смърт.

На лицето на молла Ахмад не можеше да се забележи дори и сянка от емоция, но в очите му имамът видя мъката и знаеше, че се чувства така, сякаш е загубил собствено дете.

— Сега, когато той е мъртъв — продължи имамът, — имам нужда от теб. Искам да те изпратя на мисия заради мен самия, мисия, която ще те отведе по стъпките му в Америка. Готов ли си да тръгнеш?

Моллата сведе очи към земята.

— Вие знаете, аз никога не бих ви отказал, господарю, никога, дори и светът да загине.

— Много добре. Сега слушай внимателно. Нещо не е наред в Америка. Хюсеин е мъртъв. Мохамед Ахмади е бил арестуван, книжата му конфискувани и той също се е самоубил. Питър Рандал, американският агент, човекът, нанесъл толкова много щети на нашата кауза, е все още жив във Вашингтон и отново е дейно лице срещу каузата ни. Някой трябва да отиде до Ню Йорк, да се свърже с групата ни там, да разбере какво се е случило и ако е възможно, да предотврати по-нататъшното изтичане на информация към американците. Аз искам да заминеш колкото може по-скоро, още утре, ако е възможно. Няма време за губене. Те трябва да бъдат спрени. Направи всичко, което е по силите ти, вземи всички мерки без ограничения, но се увери, че нищо не заплашва святото дело. Винаги съм разчитал на теб, Ахмад, и ти никога не си ме подвеждал.

Моллата вдигна очи и твърдият му поглед срещна очите на имама.

— Няма да те подведа, господарю — отвърна той.

Вашингтон

Сряда, 18 декември 1979 година

Както беше предсказал имамът в Техеран, напрежението действително се повишаваше с всеки изминал час. Американските заложници бяха под стража в сградата на посолството в Техеран; фотографиите им — всички със завързани очи, унижени — се появиха в пресата, предизвиквайки гняв и възмущение навсякъде из западния свят. В Съединените щати се заговори за рейд срещу иранската столица, за удар върху петролните полета в Кузестан. На двадесет и девети ноември студентите, които държаха заложниците, обявиха, че ако шахът напусне Съединените щати и отпътува където и да е другаде, освен Иран, те ще изместят напред датата на процеса с обвинение за шпионаж, с който заплашваха пленниците. Три дни по-късно шахът напусна медицинския център „Корнел“ в Ню Йорк в посока летище Ла Гуардия, където се качи на борда на самолет, който го отведе до военновъздушната база Лакланд близо до Сан Антонио в Тексас. Тук бе приет в болницата „Уилфорд Хол“, разположена в базата. Евентуалното му бъдещо местопребиваване все още не беше ясно. На четвърти декември Садък Готбзаде, действащият ирански министър на външните работи, обяви, че заложниците съвсем определено ще се явят на процес по обвинение в шпионаж. Същия ден президентът Картър обяви пред все по-нетърпеливата общественост, че възнамерява да се кандидатира за втори мандат.