Даниел Истърман - Последният убиец

Вашингтон

Вторник, 29 ноември 1979 година

На двадесет и девети ноември Наваи, който вече бързо се възстановяваше и скоро щеше да бъде преместен от болницата на ново място за разпит, помоли Стрейкър да му донесе Корана, който беше оставил в хотелската си стая. Стрейкър нямаше никаква основателна причина да му откаже, още повече че лично беше огледал въпросната книга с най-голямо внимание и тя се бе оказала точно това, което изглеждаше — голямо, добре изработено издание в тежка кожена подвързия с различни шиитски апендикси в края, най-вероятно семейна реликва от началото на деветнадесети век. Така че на двадесет и девети ноември Стрейкър занесе книгата на Наваи.

Във Вашингтон наближаваше полунощ. В Техеран вече се разсъмваше. Скоро след изгрев-слънце големи тълпи започнаха да се стичат на улиците, образувайки процесии, бавно придвижващи се през града. Предната вечер по залез-слънце стотици хиляди бяха марширували под студения ситен дъжд в ритъма на приглушените барабани. Утрото отново ги изкара на улиците. Със зачервени очи, изпълнени с религиозен екстаз, хората крачеха по улиците в памет на смъртта на Хюсеин преди тринадесет века. Носеха вериги, с които се самобичуваха, първо през лявото, после през дясното рамо. По-фанатичните бяха закрепили и бръсначи сред металните звена на веригите. Други непрестанно се удряха по оголените гърди или по челата — до разкървавяване. Всичките им грехове, всичките им мъки и страдания щяха да бъдат пречистени на днешния ден и те щяха да бъдат достойни за свещената война срещу сатанинска Америка. Процесията продължаваше, извивайки се като змия, към западната част на града. Пред сградата на американското посолство се беше събрала тълпа от няколкостотин хиляди души, едно безконечно чудовище с безброй усти. В южните райони на града подобни по-малки процесии се придвижваха през тесните улички. А в една къща близо до шахската джамия осем мъже седяха безмълвни, вслушани в крясъците отвън.

Нощната сестра направи обиколката си в 22 часа. Пред вратата на Наваи зае мястото си новият страж — щяха да го сменят в осем сутринта на следващия ден. Отделенията на третия етаж бяха спокойни, коридорите бяха опустели; всички пациенти спяха. Наваи стана от леглото, влезе в малката баня и изпълни очистващите процедури, необходими за ритуалната молитва. Въпреки че лекарите изрично му бяха забранили да го прави, през последните три нощи той бе ставал в полунощ, за да изпълни салат. Стражът през първите две нощи беше влизал в стаята му, беше го намирал проснат на пода и тъй като не знаеше нищо за лекарската забрана, не беше коментирал случая. И когато това се случи и през третата нощ, той вече не прояви любопитство. До ушите му долитаха приглушените напеви, с които Наваи произнасяше молитвата си. Половин час по-късно всичко затихна.

Вътре обаче Наваи седеше напрегнат и неподвижен на пода. Дишаше бавно и дълбоко. В представите си той отново се намираше в изпълнената със сенки, дълбоко потулена в планински Кюрдистан долина, където беше прекарал цяла година с дервишите от сектата Ал-е Хак заедно с учителя си, молла Ахмад, който в продължение на много години също бе тренирал с тях. Загърнатият в черно еднорък молла сякаш беше пред погледа му, с очи, потопени в дълбока медитация. В продължение на дванайсет месеца те бяха седели заедно, докато Хюсеин изучаваше висшите дервишки методики на самовглъбяване, контрол върху дишането и пълна вътрешна концентрация. Нощ след нощ двамата с молла Ахмад бяха посещавали главното здание, за да наблюдават мъжете, потъващи в транс, в който гълтаха бръснарски ножчета, пробиваха бузите си с ножове или шишове или се подлагаха на ухапвания на отровни змии и на високоволтови разряди, достатъчни да умъртвят на мига неподготвен човек. Хюсеин бавно придобиваше способността да преодолява едно по едно всички тези инак смъртоносни упражнения. Учителят му помогна да стигне до границите на човешката издръжливост и да премине отвъд тях, напътствайки го с инстинкта, роден от саможертвата и обучението. И той бързо се учеше, макар това да му струваше много. Не беше успял да стигне до съвършенство, но с определено усилие на волята можеше да постигне значителен контрол върху центровете на болката в тялото си и дори да предотвратява кръвотечения. А сега му предстоеше най-върховното изпитание.

Дълги часове остана мълчалив и неподвижен. Около час преди зазоряване започна да напява тихо ритуала дхикр, неспирно повтаряйки думите „Я Али, я Али“. След половин час смени думите с „Я Хюсеин, я Хюсеин“. Всяка фраза се подчертаваше с резки дълбоки вдишвания, подчинени на строг ритъм. На разсъмване вече навлизаше в първата степен на полухипнотичен транс. Тогава отново промени напева, този път на „Ла илла илла аллах“. После на „Хуваллах“. Отвън стражът, уморен след нощното бдение, предположи, че Наваи е започнал утринната си молитва. Вътре в стаята Наваи продължаваше да седи безмълвен и застинал. Беше със затворени очи, с мускули едновременно стегнати и отпуснати, с контролиран сърдечен ритъм, с всяка секунда забавящ ударите си. И когато първите лъчи на утрото докоснаха небето, той отвори очи, изправи се и отиде до масата. Вдигна Корана и смъкна копринената му обвивка — традиционната обложка на свещената книга в много семейства. Отвори го по средата и го огъна наопаки, така, че между книжното тяло и гръбчето на корицата се появи междина. Пъхна пръсти в нея, измъкна ивицата плат и я откъсна. В оголеното място лъсна метал. Той внимателно го измъкна с палеца и показалеца си. Беше тънко острие дълго почти педя, от най-фина закалена стомана. Внимателно върна ивицата плат на мястото й, затвори Корана и го остави на масата. Там имаше няколко неотворени пакета бинтове. Скъса единия, отряза едно парче и го омота плътно около горната част на ножа, която беше затъпена.