Даниел Истърман - Последният убиец

— Страшна картина. Добре, ще организирам среща на ръководителите на разузнаванията, за да чуят доклада, и ще ги оставим да вземат решение. Направи достатъчно копия, но се увери, че са в ръцете само на надеждни хора. Не искам и думица от това да излезе извън службите.

В сряда вечерта Карл Манинг, директорът на ФБР, помоли за извънредна среща с членовете на Съвета за разузнаването на САЩ. Тази институция е „Върховният съд“ на разузнавателната общност на Щатите. Членовете й се събират всяка седмица, председател на сбирките е директорът на ЦРУ, който също така изпълнява ролята на президентски съветник по проблемите на разузнаването. На срещата присъстваха шефът на централното разузнаване, директорите на ФБР, Агенцията за национална сигурност (АНС), разузнавателната служба към Комисията по атомна енергия и Бюрото по разузнавателна дейност и изследвания към Държавния департамент (БРДИ), заедно с представителите на агенциите по военното разузнаване и различни консултантски организации към ЦРУ. Срещата беше открита от Манинг, получил изчерпателна информация по случая.

— Господа — започна той, — както всички знаете, преди шест дни беше направен опит за покушение срещу президента. Неуспелият атентатор е иранец и предвид взаимоотношенията ни с неговата страна и проблемите, пред които сме изправени, плюс големия брой негови сънародници, преживяващи на територията ни, е от върховна важност да открием кой го е изпратил и да се опитаме да преценим по-нататъшните рискове. Първата ни следа беше тази фотография.

Той вдигна фотографията на Амирзаде от церемонията по дипломирането му и описа накратко получената от Бон информация и събитията, довели до ареста на Ахмади и сдобиването с документите му.

— Тази сутрин чухме, че Ахмади се е самоубил в ареста. Очевидно е използвал цигара, подпалвайки матрака си, като се е задушил от пушека. Така че в този момент всичко, с което разполагаме, са документите, намерени в сейфа му. Но аз смятам, че те ще са достатъчни, за да ни осигурят всички нужни нови следи. Първо, вече знаем, че Ахмади е бил ключова фигура в една силно разклонена верига за контрабанда на хероин, простираща се от Техеран до Лондон и други европейски градове, чак до Ню Йорк. За един период от най-малко десет години Ахмади очевидно е осигурявал редовни продажби от първокласен хероин на пет или шест крупни пласьори на наркотици в Ню Йорк, макар че не разполагаме с доказателство, за да предположим, че е бил още по-вътре в пазара. Имаме пълна информация с точност до цент за сумите, които е получил за всички пратки — определен процент от парите по всяка сделка е бивал прехвърлян в собствената му банкова сметка или по други, например банкови сейфове за съхраняване на ценности или при брокери по инвестирането. Останалото — а то е набъбнало здраво за тия години — е било превеждано по различни начини в цюрихската сметка на Благотворителното дружество за подпомагане на мюсюлманите — благотворителна организация, която е основал през 1970 година заедно с три други лица, всички иранци с техерански адреси. По наша преценка през споменатите години по неговата сметка са преведени около три милиона долара, заработени от сделки с хероин. През същия период от около девет години Ахмади е правил и депозити по сметките на ДРАСАГ, възлизащи на допълнителни два и половина милиона долара, но все още е неясно откъде са дошли тези пари. Определено не са от бизнеса му с антикварни предмети. Те не са правени от самия Ахмади, макар той да е съхранявал цялата информация за тях, но до този момент още не сме успели да установим кой ги е извършвал. На нас обаче са ни известни местата, откъдето са били изпращани, и това е един от най-обезпокояващите аспекти на целия случай. Ахмади съхранява документи по плащания — някои от тях в хиляди долари, а други в стотици хиляди — от Амстердам, Истанбул, Буенос Айрес, Лондон, Рим, Мюнхен, Хонконг, и особено Техеран. По всичко изглежда, че БДПМ е в центъра на международен трафик на наркотици. Но това може да се окаже само върхът на айсберга. По съвсем очевидни причини авторът на опита за покушение срещу президента не е действал от името на банда за трафик на наркотици, колкото и могъща да е тя. Тук дрогата се явява само като средство, вероятно едно от многото, осигуряващи средства на политическа организация с далеч по-широки цели. Най-мощното доказателство за тази гледна точка може да се открие в една втора папка, съдържаща регистрационни документи по сделките на БДПМ. Това са самите плащания. Някои от тях са изключително любопитни. Ние вече знаем, че ДРАСАГ и Дойче Акционгрупе са получавали големи суми и че и двете се намират в Западна Германия. Съществуват обаче също така и регистрации за други плащания, някои от тях по сметките на частни оръжейни търговци в Париж, Лион и Лондон. През 1976 няколко особено големи суми са били изплатени директно на Джордж Атия, един от водещите закупчици на оръжия за християните в ливанската гражданска война. Тези пари са били преведени директно в банковата му сметка в Цюрих. И накрая, в още една папка има препратки към контакти с голям брой европейски фашистки движения във Франция, Италия, Испания, Белгия и Великобритания. Ние сме особено разтревожени за британската връзка, защото Сикрет Интелиджънс Сървис в Лондон ни съобщи, че разполагат с доказателства, че техни групи преминават курс на парамилитарно обучение и упражнения с тестване на огнестрелни оръжия. Що се отнася до територията на Съединените щати, Ахмади има в архивите си името и адреса на Хал Брустър, водача на Партията за надмощието на бялата раса, базирана в Мейкън, Джорджия. Така че по всичко изглежда, че имаме една международна фашистка мрежа с естествен център, както и в случая с наркотиците, БДПМ. А що се отнася до това, как се връзват всички тези открития, все още не можем да кажем със сигурност. Очевидно БДПМ е работило като фиктивна фондация, в която години наред са били превеждани парите, получени от трафика на наркотици и други такива дейности. След това парите са започвали да изтичат навън, най-вече за финансиране на покупки на оръжие, но също така, изглежда, за подпомагане на различни неонацистки групи и вероятно християнската милиция в Бейрут. Къде и какви са им връзките, един Господ знае. Може би ще научим нещо повече, когато успеем да разпитаме както трябва Наваи. По мое мнение историята, както ни я представя самият той, си е чиста фабрикация. Така че моля за разрешението ви да го изкараме от болницата и да се заловим здраво с него при по-различни условия. Също така препоръчвам да бъдат проведени по-нататъшни разследвания, вече на международно ниво, и то колкото е възможно по-скоро.