Даниел Истърман - Последният убиец

От началото на работата си върху досиетата Мюлер не бе постигнал особен напредък. Двама от иранците бяха посетили ДРАСАГ съответно през май 1976 година и юли 1977. По време на престоя си в Западна Германия те бяха следени с голямо внимание от БФФ. Тайната полиция бе установила, че те са осъществили контакти с водещи членове на Дойче Акционгрупе, най-голямата от общо двайсет и трите западногермански неонацистки организации. След срещите си с фашистката група всеки един от тях бе посетил и Швейцария, където бе отсядал два дни в Цюрих, преди да се завърне в Техеран през Франкфурт. Амирзаде, който бе посетил Хамбург през август 1977 година, и още един от петимата се бяха отправили за Уганда веднага след посещенията си в ДРАСАГ, по всяка вероятност да огледат постиженията на компанията на място. Петият човек бе заминал за Ню Йорк, осъществявайки по този начин първата пряка връзка със Съединените щати.

Какъв ли е бил бизнесът на двамата иранци, посетили Цюрих? След като Вашингтон бе получил сигнала от Бон за швейцарската връзка, той бе помолил съответните власти в Берн да проведат бързи проверки с надеждата да напипат някаква свежа следа. Швейцарските закони правеха подобни разследвания една от най-мудните процедури, но този път швейцарското правителство вече бе влязло в положението на американците по отношение на иранската криза, като бе позволило на посолството си в Техеран да представлява американската страна, а и освен това настоящият случай даваше достатъчно основание за намесата на аналогичните швейцарски служби.

Така или иначе, швейцарците нямаха шанса да открият никаква следа. Моментът обаче, в който Мюлер отвори папката, беше знаменателен: той разбра, че най-сетне е открил следата, която толкова упорито бе търсил. Това беше личното досие на Хелмут Шлайхер, ковчежника на Дойче Акционгрупе. Ръцете на Мюлер затрепериха от вълнение, докато прелистваше съдържанието на папката. Само допреди седмица той би подминал информацията, без дори да разбере за какво става дума, сега обаче контекстът придобиваше съвсем ново съдържание.

В началото на юни 1976 и август 1977 година Шлайхер бе получил чекове от една базирана в Цюрих благотворителна организация, известна под името Благотворително дружество за подпомагане на мюсюлманите (БДПМ), с кантори на модерната Банхофщрасе. Поради някаква причина и двата парични превода от 50000 и 60000 швейцарски франка съответно не бяха привлекли ничие внимание. Мюлер бързо направи кръстосана проверка и откри, че точно тези суми са били преведени много скоро след всеки случай в собствената сметка на Акционгрупе. Мюлер вдигна слушалката и набра номера на свой приятел във Федералното данъчно бюро.

В резултат на продължителния им разговор след няколко часа той вече знаеше, че между 1975 и 1979 година по хамбургската сметка на ДРАСАГ са били направени най-малко дванайсет парични превода, възлизащи на над 500 000 швейцарски франка. От БДПМ. В съпровождащите ги данъчни отчети тези плащания бяха представени като пожертвувания за обществена работа, осигурявана за безработни и изпълнявана от ДРАСАГ в Уганда, като в същото време БДПМ беше описано като благотворителна организация, основана през 1970 година от няколко ирански бизнесмени с цел осигуряване на помощ за бедните мюсюлмани в развиващите се страни в Африка и по целия свят.

Мека

Понеделник, 26 ноември 1979 година

От няколко дни между силите на саудитското правителство и бандата бунтовници, водени от Мохамед ибн Абд Аллах и братовчед му Джухайман, се водеше кървава битка. Реакцията спрямо въстаналите беше бърза, но несигурна и неефективна. По заповед на принц Султан ибн Абд ал-Азиз транспортни самолети С-130 бяха излетели за Табук и Хамис Мишаут да докарат войници и следобед шестстотин мъже от силите със специално предназначение вече бяха в Мека. От Риад бяха изпратени подкрепления от полицейски сили и националната гвардия. С падането на нощта бяха издадени заповеди да се прекъснат комуникациите с джамията и да прережат всички силови и захранващи кабели. Войниците атакуваха в сгъстяващия се здрач, само за да бъдат прострелвани от ястребооките снайперисти, загнездени по минаретата.

На следващия ден беше направен катастрофален опит за хеликоптерен десант с надеждата да проникнат в самата джамия. И когато султанските войници се втурнаха непокрити в открития вътрешен двор, снайперистите на Махди откриха унищожителен огън. Хеликоптерите правеха опит след опит да стоварят подкрепления в двора, но всеки път биваха отблъсвани след многобройни жертви.