Даниел Истърман - Последният убиец

Историята на Наваи прозвуча съвсем правдоподобно на Рандал, но оставяше много неясни петна, що се отнасяше до целите и дейностите на групата. И когато иранецът приключи, Рандал поиска да го разпита по-подробно.

— Наваи — започна той, — не знам дали изобщо има нещо вярно в това, което ни разказа, но със сигурност знам, че това не е всичко. И ти ще ми кажеш всичко, което искам да знам, дори и да ми се наложи да те измъчвам до смърт. Не мисля, че някой от тези джентълмени тук би могъл да ме спре. Първо, искам да знам кои бяха онези Седмината и каква им беше целта.

Наваи не успя да скрие изненадата си, но бързо се съвзе.

— Те бяха избрани да осъществят мисии, подобни на нашата — усмихна се той.

— Беше ли ти един от тях? Ти седмият човек ли беше?

Иранецът кимна.

— Ти ли трябваше да си първият?

Той отново кимна.

— Кои бяха останалите осъдени на смърт?

Наваи не отговори. Не откъсваше погледа си от Рандал.

— Беше ли Садат един от тях? — настъпваше той.

Иранецът поклати глава.

— Не знам.

— Бяха ли заместени, така както беше заместена първоначалната Седморка от Колхак? Или ти си последният?

— Има безброй Седморки. Те нямат край.

— Лъжеш, проклет да си!

Хауърд Стрейкър пристъпи напред и хвана Рандал за рамото.

— Питър, не се хващай на провокациите му. Не го оставяй да те изкара от нерви.

— Всичко е наред. — Рандал потисна гнева си и се върна към разпита, припомняйки си как беше разпитвал Моини.

— Какво е Мечът?

— Ал-Саиф.

— Не ми трябва арабският превод, искам да знам какво означава.

Иранецът се усмихна многозначително.

— Не какво. Кой.

— Добре, кой тогава?

— Той е изваден от ножницата.

— Къде?

— В светилището.

Рандал се навъси, после погледът му се втвърди. Беше проумял значението на думите.

— В Мека? Махди? Той от вашата група ли е?

Иранецът не каза нищо, само се усмихна.

— Какви са тези копия? Или кои са те?

Мълчаливата фигура на леглото продължи да се усмихва.

— Това неговите войници ли са, онези, които е отвел в джамията?

Очите на Наваи бяха неподвижни, а устните — твърди.

Стрейкър се приближи до Рандал и му прошепна:

— Това е достатъчно за днес, Питър. Той се затваря в себе си, и физически, и психически. Не можеш да измъкнеш нищо повече от него. Нека да обсъдим това, което вече научихме.

Три дни по-късно Стрейкър свика съвещание с Рандал, Артър Пайк и представители на ФБР и Агенцията за национална сигурност. Главната отговорност по разследването падаше върху плещите на Пайк и иранския отдел, но Стрейкър имаше задачата да ръководи ежедневната работа. Стрейкър се бе опитал, наистина до този момент без особен успех, да пресъздаде облика на групата, в която членуваше Наваи, въз основа на получената от него информация. Представителите на разузнавателните служби по целия свят получиха подробности, но изискването разследването да се води под най-строга тайна свеждаше до минимум и без това оскъдната обратна информация. По-значителни резултати бяха получени от разследванията по една от вещите, открита от агенти на ФБР в хотелската стая на Наваи.

Тя представляваше фотография на млад мъж в американска академична роба и беше надписана: „На моя скъп приятел Хюсеин, от Фаридун, по повод дипломирането ми, юли, 1975 година.“ На гърба с друг почерк беше добавен стих от четвърта глава на Корана: „Бог не обича предателите и грешниците“, последван от думите „Нищо не е забравено“. Фотографията беше размножена и копията разпратени по всички учебни заведения на територията на Съединените щати, скоро след което човекът от фотографията беше идентифициран. Някой бе разпознал дипломантската роба като мантията, носена при присъждане на докторат в Масачузетския технологичен институт. Човекът на фотографията се оказа иранец на име Фаридун Амирзаде, роден в Техеран през 1948 година, който се бе обучавал в университета „Пахлави“ в Шираз, преди да отиде в МТИ да прави следдипломна работа по ядрена физика. През 1975 година се върнал в Иран, но още в началото на 1977 дошъл отново в Бостън, търсейки контакти със старите си преподаватели за съвет как да докладва на американското правителство неща от изключителна важност за Съединените щати. Преди обаче запитванията му да дадат резултат, бил извикан обратно в Иран — според някои сведения го повикала жена му, защото дъщеря им се разболяла сериозно — и оттогава ни вест, ни кост от него.

Два дни след получаването на тази информация от МТИ пристигна доклад от германската Служба за защита на конституцията, Бундезамт фюр Фервасунгшутц (БФФ), или полицията за вътрешна сигурност. Докладът им беше получен в отговор на рутинна молба за информация, разпратена до всички главни западни разузнавателни агенции и служби за сигурност. А Западна Германия, с големия брой иранци, живеещи на територията й, и заплахата, която представляваха иранците марксисти в Източна Германия, държеше под зоркото си око хората от тази националност на своята територия, независимо дали живееха там, или само я прекосяваха. Конфедерацията на иранските студенти в Западна Германия беше една от най-войнствените анти шахски групи в Европа преди революцията. Като ответна реакция действията, предприети от западногерманската полиция (действаща по заповеди от прошахското правителство в Бон) срещу иранските протестиращи, бяха отбелязани заради особената им бруталност.