Даниел Истърман - Последният убиец

Неуспелият убиец скоро дойде в съзнание, но лекарите не позволиха да бъде разпитан до четвъртък. Разпитът се провеждаше от Стрейкър, подпомаган от Питър Рандал, в присъствието на представители на ФБР, специалните служби и Държавния департамент. Стрейкър беше разтърсен повече от всеки друг, не само от случилото се в Овалния кабинет, но и от информацията на Рандал, че Наваи е член на онази група, която толкова дълго бяха преследвали в Техеран. Отпечатъците от пръстите на иранеца бяха идентифицирани с част от откритите върху някои предмети в апартамента на Фатиме Натсир, включително и върху патрона с червилото, с което беше драскано по стената. Нито Стрейкър, нито Рандал можеха да се досетят за истинските мотиви на опита за покушение, но и нито те двамата, нито никой във Вашингтон се съмняваше, че ако Наваи беше успял, то някоя група в Техеран мигом би поела отговорността за случилото се. И без значение дали членовете на тази група се окажеха партизани или хора на държавна служба, резултатът би бил един и същ: война между двете страни. Нищо не би могло да я предотврати.

Стрейкър започна разговора с Наваи с мисълта, че няма да се получи нищо, но за негова изненада иранецът беше повече от сговорчив. Той самият искаше да говори, да изясни нещата. Стрейкър включи един магнитофон и поднесе микрофона до устните на бинтования мъж.

Наваи говореше съвсем спокойно, макар че болките му още не бяха стихнали.

— Сега вече знаете, че по-голямата част от онова, което ви казах по-рано, не е истина. Някои от документите ми бяха подправени. Но известна част от нещата са точно така, както ви ги представих. Аз наистина съм с Горух-е Бадр и в продължение на много години бях член на муджахидините. Връзката между аятолах Мехдави Хани и муджахидините е точно такава, каквато ви я описах, и той даде разрешението си за телеграмата, убедила ви за мисията ми. Също така е вярно, че аятолах Марвдашти е свързан с нашата група. Но аз всъщност дойдох тук като част от специално оперативно подразделение на муджахидините със съвсем различна задача. Вие знаете, че на 13 май тази година аятолах Халкхали оповести фетва, обявяване на смъртната присъда на шаха и семейството му. Около месец по-късно той предложи награда от сто и четиридесет милиона долара на този, който изпълни тази присъда, и наблегна, че всеки, който загине, докато го извърши, ще бъде възвеличен като мъченик за каузата на исляма. И тогава, на първи август, той сформира своята така наречена „Червена армия“, Джашън-е Сорк, и възложи на членовете й отговорността за осъществяването на екзекуцията на шаха и другите врагове на революцията. Аз бях един от първите записани в Червената армия. Няколко от членовете на Горух-е Бадр се присъединиха към армията на Халкхали и първоначално планирахме да пътешестваме като група до Мексико, където по това време беше отседнал шахът със семейството си. Но преди месец чухме, че е бил преместен в Корнелския медицински център в нюйоркската болница със силна охрана на седемнадесетия етаж. Първата ни реакция беше да продължим според първоначалния си план с пътуване до Мексико, където можехме да екзекутираме жената на шаха и така наречения престолонаследник Реза, но тогава ни хрумна, че ако успеем да убием самия шах в сърцето на Ню Йорк, това ще бъде истински триумф за каузата ни. Така че в началото на този месец се добрахме разделени до Ню Йорк, събрахме се и започнахме да кроим планове. Снабдихме се с огнестрелно оръжие и експлозиви посредством контакти в Ню Йорк и всеки ден някой от нас беше сред иранските студенти, протестиращи пред болницата. По този начин проучихме добре вътрешното и външното разположение на болничната сграда и стигнахме до извода, че би ни донесла успех само нощна атака. Бяха минали само няколко дни, откакто бяхме пристигнали в Ню Йорк, когато се разнесе вестта за американските заложници в Техеран, и веднага проумяхме, че инцидентът ще доведе до драматичен обрат във взаимоотношенията между двете страни. Обсъдихме как бихме могли да демонстрираме солидарността си със студентите и стигнахме до извода, че ако успеем да екзекутираме едновременно и шаха, и президента на Съединените щати, това би бил символичен акт с огромно значение. Половината ни група избра да остане в Ню Йорк, докато останалите дойдохме тук във Вашингтон, за да измислим план. Бяхме се разбрали да го направим на първия ден от месец мухарам, началото на новото столетие, като най-подходящия ден за екзекуции, и съгласувахме плана. Накрая се спряхме на схемата, която включваше само мен. Ако нещата не тръгнеха по плана — както и стана с мен, — тогава само аз щях да бъда арестуван или убит, докато останалите можеха да се завърнат в Ню Йорк, да се прегрупират и да продължат борбата. Останалото ви е известно.