Даниел Истърман - Последният убиец

Компютърът на БФФ в Кьолн беше захранен с информация от компютъра на ИНПОЛ във федералния отдел по криминални разследвания във Висбаден, който идентифицира Фаридун Амирзаде като заподозрян в терористична дейност. С това беше открито първото звено в дългата верига.

Хауърд Стрейкър изучаваше лицата на мъжете пред себе си. Всички бяха напрегнати и разтревожени, с началства, виснали над главите им за достоверна и бърза информация, за резултати, които биха им позволили да осмислят случилото се и да го прехвърлят навсякъде другаде, само не и в собствените си ведомства. Самият Стрейкър се намираше под същия натиск, но той поне, за разлика от другите, имаше преки впечатления от Иран и от собствен опит знаеше колко умело можеше да се измъква групата на Наваи. Той дори и не смееше да се надява на бързи резултати, най-малкото защото не беше сигурен дали биха били от полза, но поне най-после имаше да докладва нещо важно. Отвори тънката папка с оскъдните материали, които бе успял да събере до този момент, прокашля се и залата потъна в тишина.

— Господа — започна той, — всички сте видели копия от фотографията, открита в стаята на Наваи, и сте чули предишното съобщение от МТИ. Това, което току-що пристигна от Германия, е далеч по-интересно, но също така и малко тревожно. Амирзаде, човекът на снимката, е бил регистриран от техния отдел по криминални разследвания под тяхната категория за терористична дейност Бефа-К след едно посещение, което е направил през 1977 годинадо Хамбург, където е имал среща с професор Ернст Клайбер, шеф на частната западногерманска ракетна компания на име ДРАСАГ. Инициалите се разшифроват като Дойче Ракете унд Сателит Гезелшафт — Германска компания за производство на ракети и спътници. ДРАСАГ е основана в Западна Германия в края на шейсетте от Клайбър и известен брой други учени за производство и продажба на една модифицирана версия на ракетата Фау-2, която фон Браун създава в Пенемюнде по време на Втората световна война. Направена е от масово произвеждани компоненти и се изгражда върху два резервоара с малки двумоторни модули с последователно задействане. Учените, създали ДРАСАГ, преодоляват един основен проблем при обикновените ракети посредством подмяната на твърдото гориво, комбинирано с течен водород и кислород, с една нова технология, базираща се на използването на азотен окис и парафин. Две години преди Амирзаде да направи контакт с Клайбер — разбира се, може да се окаже, че това не е била първата им среща — компанията е сключила споразумение с президента на Уганда Амин, който им е дал абсолютното право да се разпореждат с една площ, надхвърляща тридесет хиляди квадратни мили върху централното плато около езерото Кайога. За региона се счита, че е превърнат в изпитателен полигон за ракетите на ДРАСАГ, но компанията съумява да придобие няколко доста стабилни предимства. Те получават правото да строят летища, да издигат наблюдателни постове, телекомуникационни и радарни инсталации, да строят пътища, железници, болници — с други думи, просто да управляват шибания район. В замяна на всичко това, разбира се, нашето другарче Амин трябвало да получи първите функциониращи ракети. Компанията твърди, че ракетите й били предназначени за евентуална продажба в страни от Третия свят, които желаят да изстрелват в орбита комуникации и наблюдателни спътници, и може би това е така. Факт е обаче, че тези ракети могат да бъдат приспособявани за изстрелване на ракетни управляеми снаряди. Най-голямата ракета, която трябвало да произведат, трябвало да съдържа кокплекс от шестстотин двигателя, способни да изведат в орбита десет тона полезен товар. Доколкото ни е известно, някои от ракетите им притежават ефективен радиус на действие около двеста мили. А едва ли е необходимо да убеждавам когото и да било от вас, че за ракета, способна да изведе спътника в орбита, не е никакъв проблем да се замени спътникът с бойна глава. А всяко дяволско нещо, което може да бъде съоръжено с бойна глава, може да си закачи и ядрена бойна глава. Последните доклади потвърждават, че дори още преди детронирането на Амин компанията е договаряла да се измести на север в Либия, където Кадафи е бил готов да им предостави всички искани условия. Поради тези съвсем очевидни причини западногерманците са започнали да държат здравата под око всички дейности на ДРАСАГ. БФФ е следила с най-голямо внимание всяко движение на ръководството на компанията и контактите й на западногерманска територия, така че срещата на Амирзаде през 1977 година с Клайбер е била регистрирана просто като рутинен контрол. По всичко личи, че след като напуска Хамбург, Амирзаде е бил забелязан от служителите по контролно-пропускателните пунктове на франкфуртското летище да се качва на самолет на „Луфтханза“ с курс към Ентебе. Служителите от контрола са направили копия от паспортните фотографии на заподозрения, след което са изпратили едно копие за съхранение в БФФ. БФФ твърдят, че са го сверили със снимката, която им изпратихме: това е същият човек. Германците бяха страшно отзивчиви. Изпратиха ни и копие от досието си на Амирзаде и ние направихме още копия за всеки от вас. Имам също така копия от четири много кратки досиета на германците за други четирима иранци, свързани с ДРАСАГ. Не ми говорят много и не ми дават никаква информация, що се отнася до това дали има връзка между тези четиримата и Амирзаде или Наваи. И, между другото, германците не мислят, че разполагат с нещо за самия Наваи. Поне не под това име. Препоръчвам да се обърнем към Съвета по разузнаването да поиска допълнителна помощ от Федералната разузнавателна служба, Бундеснахрихтендинст, като ги помоли да ни сътрудничат по този случай. Имам ли разрешението ви?