Даниел Истърман - Последният убиец

Всичко се разви за частица от секундата. Наваи беше обучен да убива и беше експерт в употребата на смъртоносната тел. На няколко пъти му се бе случвало да убива, безшумно и мигновено. По всички канони на убийството Картър вече трябваше да е мъртъв, с прерязана адамова ябълка и шийна вена. Но още докато ръцете на Наваи опъваха тела, куршум го прониза под рамото, а след миг друг проби хълбока му. Изстрелите дойдоха откъм дясната му страна. Прострелян почти от упор, той беше отхвърлен на пода и само след секунди Стрейкър и Пайк стояха над него, като последният измъкна тела от ръцете му, докато останалите се хвърлиха да помагат на президента. След миг охраната се втурна през вратата извадени пистолети. Наваи лежеше на пода потънал в кръв, а на два метра от него стоеше стенографът с насочен срещу него револвер. В действителност той беше агент от специалните служби, преди година поставен за ситуации като тази, без президентът да знае.

Навън вече падаше здрач. Завършваше първият ден от петнадесетото ислямско столетие. Самотна звезда се появи в небето над Капитолия. Над Мека небето беше обсипано със звезди.

Вашингтон

Сряда, 21 — неделя, 25 ноември, 1979 година

Във Вашингтон потиснатият, макар и не съвсем очевидно, президент направи първото си официално изявление относно възможността за употреба на сила от страна на Съединените щати за разрешаване на ситуацията със заложниците. Той заяви, че ако иранската страна не освободи задържаните насила дипломати без никакви условия, той е в правото си да използва военна сила срещу Иран.

Само час след речта му Пентагонът обяви, че една военноморска флотилия е вече на път от Филипините за среща с други бойни американски кораби, патрулиращи в Индийския океан. През март едно военноморско оперативно съединение вече бе напуснало Филипините на път за областта след избухването на война между Северен и Южен Йемен. В средата на октомври една военноморска бойна група, предвождана от 51 000 тонния кораб на САЩ „Мидуей“ беше навлязла в региона. Групи Б-52 и системи АУАКС вече бяха извършили разузнавателни полети. 60 000 тонният самолетоносач „Китихок“, съпровождан от ескорт разрушители, напусна базата в Субик Бей същата нощ и пое курс на запад. В Норфолк, Вирджиния, атомният самолетоносач „Нимиц“ вдигна котва на път за Оманския залив; със своите 90 000 тона водоизместимост при пълен товар и дължина над триста метра той беше най-големият боен кораб в света. Носеше на борда си осем ескадрили изтребители прехващачи, бомбардировачи и противолодъчни самолети, плюс самолети Е-2С за ранно предупреждение, или общо деветдесет бойни въздушни единици. Подобно на „Китихок“, той притежаваше три системи от управляеми ракетни комплекси. Корабният му екипаж се състоеше от 3 300 души плюс 3 000 души военновъздушен персонал. „Де факто войната“ на Хомейни се превръщаше все повече и повече в реалност.

Наваи, все още в безсъзнание и със силно кръвотечение, беше приет по спешност в главната болница на окръг Колумбия, на северния бряг на Анакостия, и беше незабавно опериран. Първият куршум бе проникнал в юрната част на ръката му отпред, като се беше плъзнал по костта, разкъсвайки артерията и пронизвайки гръдния кош отстрани над осмото ребро. Оттам бе минал над десния бъбрек, след което бе напуснал тялото през долната част на гърба. Вторият го бе поразил долу, в кръста, пронизвайки второто плаващо ребро, и бе излязъл от тялото пак през гърба, без да засегне жизненоважен орган. Положението му беше сериозно, но не критично, и след операцията го преместиха в стая на третия етаж. Новината за опита за покушение се пазеше в строга тайна от пресата, а в болницата раните на Наваи бяха обяснени като получени на вашингтонското летище при опита му за бягство, след като се опитал да пренесе незаконно оръжие на борда на самолета за Лос Анджелиз. Болничният персонал беше помолен да пази случая в тайна, защото ако историята плъзнеше, това би довело до насилствени актове спрямо невинни граждани на Иран в Щатите. Пред вратата на стаята на Наваи беше поставена денонощна охрана; в щаба на ФБР и Държавния департамент се водеха трескави приготовления за разпит на пленника, щом дойдеше в съзнание. В хотелската му стая бяха изпратени агенти, които не откриха нищо от екипировката му, използвана при подправянето на документите, но пък за сметка на това намериха множество книжа, отхвърлени като несъществени при предишното претърсване, всички на фарси. Те бяха отнесени в кабинета по иранските дела в Държавния департамент и Пайк и екипът му веднага се заеха с тях.