Даниел Истърман - Последният убиец

Рано сутринта в сряда новините за инцидентите в Пакистан започнаха да пристигат и във Вашингтон и само след минути президентът беше известен в почивната си станция в Кемп Дейвид. Той веднага прекъсна почивката си по случай Деня на благодарността и се качи на хеликоптера, който го откара до столицата, където в Овалния кабинет вече го чакаха Бжежински и членовете на Съвета за национална сигурност. Ситуацията беше критична. Всички бяха обзети от страх да не би и нейде другаде дипломатическо представителство да стане поредната жертва на терора. Два часа по-късно конференцията приключи, без да бъде изяснено какви именно стъпки трябва да се предприемат, за да се избегне нова трагедия. В момента, в който Картър се накани да тръгне към президентския кабинет, държавният секретар му напомни за срещата с Наваи, уговорена за същия ден следобед, на която трябваше да се обсъждат условията за освобождаването на заложниците.

— Сър, предвид на този развой, желаете ли да осъществите срещата си с представителя на муджахидините днес следобед?

— Не виждам защо да не го направя. Ако неприятностите ни продължат и ако не дай Боже вземат още заложници, колкото по-скоро вземем инициативата в Иран, толкова по-добре. Примерът на иранските студенти ще последва навсякъде, така че освобождаването на заложниците трябва да бъде най-неотложната ни задача дори и да има други ексцесии. Разбира се, че ще се срещна с Наваи както е уговорено.

Наваи прекара целия вторник в молитва и медитация в хотела и в джамията на ислямския център, където беше следен от агенти на ФБР. Докато се молеше в джамията, хотелската му стая беше подложена на щателен обиск, както и бе очаквал, но не успяха да открият нищо интересно. В сряда сутринта се бе събудил още преди разсъмване, за да се присъедини към събратята си мюсюлмани в джамията за сутрешните молитви. Новината за завземането на Голямата джамия беше обиколила света още предния ден и сега след молитвите всички разговори бяха само на тази тема. Наваи обаче предпочете да не коментира, прибра се в хотела и прекара остатъка от предобеда вдълбочен в Корана. Вторник следобед беше телефонирал в Държавния департамент и Пайк му съобщи, че срещата с президента е уговорена и ще се състои в Кемп Дейвид в сряда следобед в три часа. Той трябвало в един часа същия ден да бъде в Държавния департамент, откъдето щели да го откарат до Мериланд.

Когато обаче пристигна там в уреченото време, му съобщиха, че президентът се е завърнал във Вашингтон и че срещата ще се състои в Белия дом в уговорения час. Наваи безстрастно се остави да го съпроводят до една чакалня на първия етаж, където трябваше да изчака. В два и половина Пайк го заведе до кабинета на държавния секретар и го представи на Сайръс Ванс. След кратък разговор тримата мъже, съпроводени от агент на специалните служби, слязоха по стъпалата на официалния вход на сградата, където ги чакаше един кадилак. Беше два и четиридесет.

В два и четиридесет и пет колата спря пред западното крило на Белия дом, като паркира дискретно настрани от любопитните туристи и журналисти. Наваи и тримата съпровождащи го бързо влязоха в сградата през една странична врата, откъдето бяха ескортирани от един сътрудник през множество коридори и врати чак до коридора, водещ до кабинета на президента. Преди да продължат по-нататък, се наложи да минат и допълнителна проверка за сигурност. При дипломатите и останалите посетители от подобен ранг това не беше практика, но необичайният случай с акредитивите на Наваи и фактът, че той беше, и все още продължаваше да бъде, член на терористична организация, караше хората от висшите ешелони на специалните служби да получават сърцебиене и тъкмо те бяха настояли на цялостна проверка преди иранецът да бъде допуснат до срещата с президента. За да се избегнат евентуалните смущения, на Наваи беше обяснено, че това е стандартна процедура; Ванс и Пайк също бяха подложени на претърсване, за да не се почувства гостът оскърбен. Но Наваи беше абсолютно чист — не носеше нищо, освен пари, портфейл, джобен молитвеник и обичайната броеница. Без повече шум тримата бяха въведени в Овалния кабинет. Агентът от специалните служби остана отвън.

Вътре ги посрещна усмихнатият президент, който почти не показваше признак за нечовешкото напрежение, на което беше подложен през последните три седмици. Знаменитата му усмивка и южняшкият провлачен говор както винаги отпуснаха присъстващите, докато Картър представяше Наваи на Бжежински и Хауърд Стрейкър, описвайки го като специален президентски съветник по чуждестранните дела. Всъщност Стрейкър присъстваше на срещата, за да прецени предложенията на Наваи в светлината на осведомеността си за ситуацията с разузнавателната дейност в Иран, тъй като преди всяко действие трябваше да търсят съвета и консултацията на ЦРУ.