Даниел Истърман - Последният убиец

Последните тонове на призива към молитва бавно замираха. Това беше предварително уговореното начало на действията. С точни съгласувани движения множество мъже се втурнаха към големите врати и след миг ги затвориха и залостиха. Така входът към харама беше блокиран от всички страни. Други трескаво заразкъсваха тежките брокатни драперии, покриващи ковчезите, и започнаха да предават оръжията от ръка на ръка. Груповите водачи тръгнаха напред през тълпата поклонници, като застанаха с гръб към обвития в черен плат куб на Кааба в очакване на появата на Мохамед ибн Абд Аллах. Изумен шепот плъзна през тълпата, когато хората от предните редици видяха какво става. Крясъци се раздадоха откъм женските секции при вида на мъжете с каменни лица, облечени изцяло в черно и с автомати, насочени към тълпата. Отзад няколко души се втурнаха към вратите, но само след миг се върнаха обратно, сподирени от резките команди и застрашителните дула. Мъжът, който бе имал нещастието да се озове най-отпред, бе застрелян; това беше първата жертва. Друга група бунтовници, въоръжени с мощни винтовки с оптически прицел, се раздели и всеки се насочи към стълбите, водещи нагоре към главните минарета по ъглите на сградата.

Плътно сбита група от дванайсет бунтовника си проправи път към центъра сградата, спирайки рязко пред Кааба. Мохамед ибн Абд Аллах и Джухайман ибн Саиф се отделиха от телохранителите си и Джухайман без никакво предисловие се обърна към тълпата. Той призова имама на харама публично да признае Мохамед ибн Абд Аллах за Махди, изпратен от Бог да сложи край на всички несправедливости и да оповести най-накрая триумфа на правата вяра. Новото столетие скоро щеше да настъпи. Тук, в Мека, рожденото място на исляма, изгряваше зората на нова ера. Обещаният Махди, водачът на истинската вяра, беше тук в лицето на Мохамед ибн Абд Аллах и щеше да ги поведе тази сутрин в ритуалната молитва както беше предсказано още преди столетия.

На върха на минарето на северозападния ъгъл облечен в черно снайперист видя войниците да излизат от казармите в северната част на града и да се насочват към джамията. Той беше готов да ги посрещне с огън в мига, в който навлезеха в диапазона му. Започваше поредната обсада.

Долу изуменото множество започна да се моли, но повечето хора бяха паникьосани и не можеха да се съсредоточат. В края на молитвата самопровъзгласилият се Махди застана до черния камък, положен в сребърното си ложе в ъгъла на Кааба, и призова присъстващите да признаят водещата му роля. След като двадесет минути ги убеждава, че е дошъл да провъзгласи новата ера, той направи драматична пауза и положи ръка върху хаджар ал-асвад, Черния камък, метеорит, забил се в земята преди безчет хилядолетия.

— Като знак за моята власт и истина на думите ми, аз ви заявявам, че утре, в първия ден на новото столетие, кралят и управникът на неверниците-християни, президентът на Съединените щати, ще бъде поразен в палата си от ръцете на ангел, изпратен от мен да сложи край на нечестивия му живот. И когато чуете вестта, че той е мъртъв, ще се уверите, че съм ви казал истината и че моето дело е дело Господне.

Той слезе долу, а тълпата остана смълчана, несигурна как да постъпи. От североизточното минаре се раздаде пушечен изстрел, който отекна в околните хълмове.

Сряда, 21 ноември 1979 година

В Кум имамът Хомейни, върховният водач и законен авторитет на шиитската общност на Иран, седеше в малката приемна на къщата, в която живееше. Пред него стърчеше микрофон, от който излизаше дебел сноп кабели, промушващи се през вратата и влизащи в една кола на националното иранско радио и телевизия. Речта му се подаваше към главния предавател на радиото във Ванак на север от Техеран, на територията на парка на бившия шахиншах. Той веднага бе реагирал на новината за завземането на Голямата джамия и в момента съобщаваше на света, че това е акт на американско-ционистки заговор. Докато текстът на речта се превеждаше и разпространяваше, хиляди хора в ислямския свят — и не само шиити — му повярваха. В Пакистан зората на новото столетие беше отбелязана с атаки срещу американското посолство и персоната му. В Исламабад американското посолство беше изгорено до основи и един морски пехотинец беше застрелян при щурма на разгневената тълпа. В Лахор и Равалпинди културните и информационни центрове на САЩ бяха подпалени, а в Лахор тълпата се насочи и към генералното консулство и го превърна в запалена факла. В Карачи развилнялата се тълпа с мъка беше възпряна да не срине със земята американското консулство. На следващия ден в Кум Хомейни щеше да декларира, че съществува де факто „война между исляма и неверниците“.