Даниел Истърман - Последният убиец

— Извинете ме, сър — каза тя, — но току-що го получихме експресно от британското посолство. Беше адресирано лично до мистър Ванс, но той мисли, че трябва веднага да го прочетете.

Пайк отвори плика и измъкна лист, щемпелуван „Бързо“ и „Абсолютно секретно“. Беше изпратен шифровано от британското посолство в Техеран до Форин Офис в Лондон, а оттам до тяхното посолство във Вашингтон, което пък от своя страна го беше предало в Държавния департамент. Въпреки множеството междинни спирки закъснението при предаването на съобщението беше минимално и важността му веднага стана очевидна за Пайк. Докладът твърдеше, че при британците в Техеран тази сутрин (в този момент там вече настъпваше вечер) дошъл млад техеранец, който уж искал да си извади виза. Носел тайно съобщение от аятолах Саид Али Марвдашти, в което той молел някой официален британски служител да го посети в южната част на града. Един от първите секретари на посолството, говорещ персийски, доброволно се предложил да отиде и бил отведен с големи предпазни мерки до къщата. Там се срещнал с Марвдашти (чието лице му било познато от телевизионните предавания) и разговарял с него. Аятолахът го помолил да предаде на Вашингтон потвърждение за статуса на Хюсеин Наваи да води преговори от името на Горух-е Бадр и определени висши духовници. Поверителната секретна природа на информацията силно впечатлила дипломата, който веднага се върнал в посолството.

Пайк вдигна поглед към Наваи.

— По всичко личи, че положението ви е било потвърдено от аятолах Марвдашти. Но ние все пак ще имаме нужда от известно време, за да се консултираме относно офертата ви, и разбира се, да изложим ситуацията на президента. Може да минат няколко дни, преди да уредим срещата ви, ако изобщо се уреди, разбира се.

— Разбирам, че неща като тези не стават мигновено. Но аз ви моля да действате с възможно най-голяма бързина. От изключителна важност е да се срещна колкото може по-бързо с президента, за да му изложа предложенията си. Заложниците се намират в много голяма опасност. В някои среди се промъква убеждението да ги третират като шпиони. Но съществува и още една опасност, за която още не съм ви споменал. Чувах, че група от федаини марксисти планират да щурмуват посолството и да убият задържаните там. Може и изобщо да не разполагаме с никакво време за дипломатически лигавения тук. Президентът трябва да се срещне с мен миг по-скоро. Предлагам да уговорите с него среща в сряда.

Наваи вдигна куфарчето си, изправи се и си тръгна. Първият етап бе минал добре. Марвдашти бе изиграл ролята си с точност до секундата. Сега вече бе сигурен, че останалото ще е проста работа. В сряда, първият ден от новото столетие, Картър щеше да е мъртъв. И нищо не беше в състояние да го спаси.

Мека

Понеделник, 19 ноември 1979 година

Докато Наваи и Пайк разговаряха в Държавния департамент, здрачът бавно се спускаше върху кубетата и минаретата на Мека. Гласът на мюезина се разнасяше отчетливо от едно високо място на Масджид ал-Харам, Голямата джамия. Слънцето бавно залязваше отвъд урвите на Джабал Хайнд, а на три мили на север западният хребет на планината Хайра, сцената, където на Пророка му се бе явил ангелът Гавриил, беше окъпан от светлина. Сезонът на поклонничеството току-що бе приключил, Кааба беше покрит с новото черно-златно одеяние и животът на хората в града постепенно се връщаше в нормалното си русло. Но денят след утрешния щеше да бъде първият ден на новото столетие, и тук, в сърцето на исляма, щяха да се развихрят невиждани тържества. Тази нощ мнозина от молителите в Голямата джамия се надяваха, че новото столетие ще бележи възраждането на исляма, края на столетия слабост и унижения, а може би дори и окончателния триумф на истинската вяра.

В една малка къща в квартала Джиад група от осем мъже седеше на кушетките около ниска медна масичка северноафриканска изработка. Говореха на саудитски арабски, един от тях със забележим персийски акцент. Мъж на около четиридесет, той беше изпратен от Иран да ръководи операцията тук в Мека, Арабският му беше правилен, макар и донякъде класически и книжовен, гласните му бяха отворени и плавни, но изпитваше забележима трудност с по-твърдите съгласни и гърлените звуци. Въпреки това думите му имаха силно въздействие върху околните и всеки път, когато заговореше, всички почтително затаяваха дъх.

До него седяха Мохамед ибн Абд Аллах ал-Кахтани и братовчед му Джухайман ибн Саиф. Иранецът се бе запознал с тях преди две години, когато заедно с няколко придружители бе дошъл на поклонение в Мека. Те се бяха срещнали с него в Муздалиф на връщане от Арафат в края на ритуалите за хаджилъка. Беше привлякъл вниманието им с обособеността си сред тълпящите се маси и го бяха заговорили. Всички говореха арабски — нали дълги години го бяха изучавали в теологическите училища. Отпърво той бе отхвърлил предложението им за приятелство. Те бяха шиити, а той ревностен сунит и не изпитваше никакво желание да се сближава с еретици. Но накрая все пак се бе почувствал привлечен към най-възрастния от тях, белобрад мъж, към когото останалите се отнасяха с изключително уважение. Иранците прекараха повече от месец с него. И на раздяла бяха убедени, че той е дългоочакваният Махди, когото напразно бяха търсили на толкова места. Той пък, от своя страна, считаше, че макар и еретици, те принадлежат към хората, готови да повярват в него повече, отколкото големите сунитски маси в родната му земя.