Даниел Истърман - Последният убиец

Пайк кимна.

— И преди съм чувал името му, но едва тази събота научих кой е всъщност. В събота иранците оповестиха имената на четиринадесетте членове на революционния съвет, които поеха управлението на страната на 8 ноември, след като Базарган и кабинетът му подадоха оставка. Сред тях беше аятолах Мехдави Хани, членът, който отговаря за комитетите на Хомейни.

— А Марвдашти?

— Не ми е известно много. А и никой не знае. По всичко личи, че дълго е живял в Наджаф в Ирак, където е бил помощник на аятолах ал-Касим ал-Мусави ал-Кхуи, върховния вожд на шиитския свят. Бил е в близък контакт също и с Хомейни, докато е бил в Ирак, и е бил изпратен от него в Иран да подпомогне координацията на движението срещу шаха. Не е член на революционния съвет, но съм чувал слухове, че е по-влиятелен от много други.

— Добре. А с Наваи какво е положението? В телеграмата се казва, че той е тук във Вашингтон и представлява муджахидините. Срещал ли си се с него?

— Не, сър, не съм. В действителност до този момент не бях чувал за него, нито дори, че в града има представител на муджахидините.

— Дали не е прикрепен към иранското посолство?

— Съмнявам се, сър. Знаем отлично състава на персонала им, а той определено не включва официални представители на муджахидините. А съдейки по подреждането на думите в телеграмата, считам, че цялата работа се върши извън официалните канали.

— Тогава как е била предадена телеграмата?

— Точно там е работата, сър. Ако е била официално одобрена, би трябвало да мине през официалните канали, сиреч през посолството както обикновено. Защо са избрали телеграма? Предполагам, че имат свой човек в телеграфната станция и че в Техеран не разполагат със запис на съдържанието.

— Правилно, след като е неофициално. А сега, какво ви е известно за връзките на Хани с муджахидините?

— Нищо. Ще проверя всичко, което е възможно. Не открия ли нищо в архива, може би нашите хора в Лангли ще имат някъде нещичко. Надявам се да изникне нещо при нас, но вие разбирате, че ние просто не сме в състояние да се доберем, до каквато и да е актуална информация от Иран. Ако имаме късмет, британците може да изровят нещо от архивите си, но едва ли ще имат нещо повече от нас, а хората им в Иран понастоящем едва ли са в по-добро положение от нашите за събиране на разузнавателна информация.

— Добре. Направете каквото е възможно. Сега да се върнем на телеграмата. В нея се твърди, че тази сутрин Наваи ще се появи при нас за среща. Предполагам, че едва ли някой е влизал във връзка с вашия департамент, за да организира интервю или нещо от този род?

— Не, сър, никой. Всичко изглежда абсолютно необичайно, но аз предполагам, че той просто ще се пръкне на входната врата и ще поиска среща, най-вероятно с вас, сър.

— Е, щом не идва по нормалните дипломатически канали, значи не е в състояние да свърши кой знае какво. Така или иначе, в момента цялата тая работа ми изглежда малко неясна и определено не мога да се срещна с него, освен ако не решим да преговаряме с него на това ниво, и то в случай, че той разполага с акредитивни писма, които са достатъчно достоверни. Така че бих искал да се срещнете с този човек, когато се обади, да проверите документите, които носи, и да съберете екип, който има за задача да разследва както него, така и шефовете му, като ми докладвате още днес следобед. Не очаквам от вас някакви окончателни изводи, но все пак един междинен доклад няма да е излишен. Разбира се, в случай че изскочи нещо вече съвсем определено, ако откриете, че е самозванец или нещо от този род, тогава веднага ми докладвайте. А аз междувременно ще разговарям с президента и ще уредя някаква символична среща за сряда. Той в момента е в Кемп Дейвид за Деня на благодарността, но ако изникне дори и минимален шанс за започване на преговори, няма съмнение, че ще поиска да се види с Наваи веднага щом бъде проверен. Добре, Артър, желая ти късмет.

В 10.30 Наваи изкачи стъпалата до главния вход на Държавния департамент. Сутринта бе станал рано, за да излезе от града през южната му част покрай Потомак. Беше поел към Мериланд по южното шосе чак до Форт Вашингтон Форест, където бе свърнал от главния път и бе поел към Пискатуей Крийк. Там бе захвърлил в реката цялата екипировка, която бе закупил предния петък. Чувстваше се отлично. Всичко вървеше според плана: печатите, които беше излял, щемпелите, с които бе щемпелувал фотографиите и подписите, картите за самоличност, които бе произвел от картон, мастило и пластмасово фолио. След завръщането си в града той обиколи голям брой магазини, предлагащи копирни услуги, преснимайки различните документи, които беше приготвил през седмицата. Копията естествено не му бяха нужни и той ги накъса и изхвърли. Бяха му нужни многобройни отпечатъци по документите и той ги бе осигурил. Защото ако документите съдържаха единствено само неговите отпечатъци, при първата проверка всичко моментално щеше да стане ясно. Преди да се качи в Държавния департамент прекара половин час в колата пред Белия дом, взирайки се в прозорците на Овалния кабинет. Картър го нямаше там, но Наваи не го знаеше, а и това все още нямаше значение — той не търсеше жертвата си, а се молеше с броеница в ръка Бог да му помогне в начинанието.