Даниел Истърман - Последният убиец

— Какви биха били тези условия, мистър Наваи? — прекъсна го Пайк.

— Съжалявам, но съм упълномощен да ги обсъждам единствено с президента ви.

— Не мога да гарантирам, че президентът ще пожелае да разговаря с вас. Това ще зависи единствено от него.

— Той ще говори с мен.

— Какво ви кара да бъдете толкова сигурен?

— Той иска да преговаря. Само че не може да намери човек, с когото да го направи. Кабинетът на Базарган подаде оставка, с което остава само революционният съвет, а те в никакъв случай няма да преговарят.

— Организацията за освобождение на Палестина е предложила да действа като посредник.

— Знаете не по-зле от мен, че това няма да стане. Прекалено е опасно в политическо отношение. А и освен това ООП на практика няма политическо влияние в Иран.

— А какво политическо влияние има вашата група, мистър Наваи?

— Достатъчно, за да раздвижи нещата от мъртвата им точка. Ние имаме значително влияние сред студентите, а в този случай те са много по-важни от революционния съвет. Президентът Картър ще разговаря с мен, просто защото в Иран няма други, които желаят да разговарят с него.

Пайк улови погледа на Наваи и го задържа, сякаш опитвайки се да проникне зад очите му, които се взираха, но не излъчваха нищо. Изминаха няколко секунди. После американецът попита:

— Мистър Наваи, какви са причините, подбудили ви да дойдете тук? Защо групата ви иска да преговаря с нас? Та вие не може да не си давате сметка, че ако се разчуе, че сте влезли в контакт с американското правителство, ще загубите цялото си влияние в Иран. Какво се надявате да спечелите от всичко това?

Наваи отвърна на погледа му, без да трепне.

— Средство за въздействие — отвърна той, — власт може би. Използвам концепции и понятия, понятни вам, думи, ясни в контекста на културата ви. Но те всъщност ни отдалечават от точността. Това, което ние търсим…

Той прекъсна, сякаш за да събере и подреди мислите си.

— Нека да кажем, че искаме да направим истината достояние на всички. Фразата, която използваме, е малко по-различна: „да довършим доказателството“, да направим съвършени доказателствата на исляма за нашия народ. Ние можем да го постигнем, само ако разполагаме с приложна точка, от която да въздействаме на разумите и сърцата им. С всеки изминал ден революцията се озовава във все по-голяма опасност. Различните фракции започват да се хващат за гушите, чакалите вече излизат на улиците в предвкусване на поредната богата плячка. Ние сме длъжни да спрем упадъка преди нещата да са излезли извън контрол. Водачите на групата ни са на мнение, че проблемът със заложниците ще въздейства като бумеранг върху самата ни революция. Мотивите ни не са от хуманитарно естество. За нас това са купчина празни звуци. Още утре можем да убием заложниците, стига това да е от полза за каузата на истината. Човешките права са вашето ахилесово сухожилие: вашата сляпа привързаност към тях в крайна сметка ще ви унищожи. А ние държим единствено на правата на Бог. Там е и нашата сила. Ще уредим освобождаването на заложниците срещу определени икономически, политически и военни изгоди. Веднъж се случва силата да е на наша страна и ние ще диктуваме условията. Както вече ви казах, подробностите ще обсъждам единствено с президента ви.

— Добре, нека приемем, че президентът пожелае да разговаря. Аз съм длъжен да го уверя, че вие наистина сте упълномощен да преговаряте от името на муджахидините. Ще се наложи вие самият да ме убедите в това. Разбирате добре, че няма начин как да потвърдя статуса ви чрез Техеран. Какви документи носите със себе си?

Наваи извади няколко книжа от куфарчето до краката си. Те включваха писмо от аятолах Мехдави Хани, упълномощаващо Наваи да преговаря от негово име; картите му за самоличност, удостоверяващи принадлежността му към муджахидините и Горух-е Бадр; твърдение, подписано от четирима членове на студентското ръководство при американското посолство в Техеран, изразяващо подкрепа за Горух-е Бадр и съгласието им да действат като посредници между студентите и американското правителство; и копие от писмо, написано от Хани, подписано от Бехешти, Халкхали и Хашеми Рафсанджани и адресирано до Мохамед Али Найризи, в което подписалите заявяваха готовността си да сътрудничат на Горух-е Бадр, ако те изпратят някого във Вашингтон да преговаря с президента. Наваи обясняваше съществото на всеки документ, докато го подаваше на Пайк, който през това време си водеше бележки за екипа от експерти, които щяха да проверяват документите по-късно следобед. Той още задаваше въпроси, когато вратата се отвори и една секретарка влезе със запечатан плик в ръка.