Дясната й ръка сграбчи неговата и я задържа; топлината на телесния им контакт го върна обратно при нея. Тя го желаеше, възбудата й бавно пълзеше по тялото й към слабините. Повдигна лявата си ръка и с нежно движение погали бузата му, привеждайки се да го целуне по устата. Ръцете му сами се раздвижиха, подчинявайки се на безмълвното й желание. Първоначално се спуснаха към стройната й талия, после поеха към гърдите, шията, лицето. Бавно и нежно той погали бузите й и разроши косите й с връхчетата на пръстите си. Тя леко се отдръпна и го погледна в очите, виждайки в тях и силното му желание, и болката от огромна загуба. Но още преди да отмести погледа си, очите му се промениха и по гръбнака й пробягна ледена тръпка. Те станаха студени и безстрастни и в същия миг тя проумя, че гледа в очите на палача си. Обзе я панически страх, но тялото й остана безмълвно към отчаяните призиви на разума, докато дланите му бавно се придвижваха към гърлото й.
Дори когато пръстите му се впиха в нежната й податлива плът, Наваи не откъсна погледа си от нейния. Ръцете му се стегнаха като стоманено менгеме. Тя не можеше нито да плаче, нито да моли за помощ. Краката й заритаха, а ръцете направиха безнадежден опит да разтворят безжалостната му хватка; той не отслабваше натиска си. И когато тялото й омекна под ръцете му, той се сгромоляса върху нея в гротескна пародия на прегръдка. Очите й се разтвориха още по-широко с няма молба за пощада. Крайниците й все по вяло правеха опити за съпротива и само след секунди движенията й изведнъж секнаха и тялото й застина безжизнено под неговото.
Той дълго лежа върху нея, също като някой любовник с изразходвана страст, който все още не може да събере сили да се откъсне от източника на полудата си. Но дори когато се надигна от нея, не можа да откъсне очи от лицето й; чертите й бяха намерили покой в смъртта, придобили последната красота, непостижима приживе.
Намери дрехите си и се облече. Миг преди да излезе от стаята, погледът му се спря на тоалетната масичка в ъгъла на стаята. Той се приближи до нея, взе едно червило, написа на стената над леглото й с големи букви една-единствена дума на арабски и захвърли червилото. На вратата се обърна и огледа стаята за последен път. Измачканите скупчени чаршафи, дребното тяло, застинало сред тях, червените букви върху стената — всичко това го върна към спомена за една друга такава стая с друга жена, която беше убил. Споменът за Техеран облекчи напускането му. Мозъкът му бе успял да се отърси от замайването и той отново бе станал предишният Наваи. Навън се развиделяваше първият ден на мисията му.
Вашингтон
19 ноември 1979 година
Рано сутринта в понеделник във Вашингтон се получи телеграма. Беше изпратена от Техеран само преди минути и адресирана до Държавния департамент. Минута по-късно куриер на мотоциклет изскочи от сградата на главното пощенско управление и препусна на запад по Авенюто на конституцията, после на север, докато навлезе в отсечката, водеща към моста „Теодор Рузвелт“. Само няколко секунди по-късно тичешком изкачваше стъпалата на Държавния департамент. Всичко беше изключително необичайно и изминаха още петнадесет минути преди телеграмата да легне върху бюрото на държавния секретар. Той я прочете два пъти, вдигна слушалката на един от трите вътрешни телефона и помоли да го свържат с Артър Пайк, директора на отдела по иранските работи. Пайк вече работеше в залата по иранската криза, организирана преди две седмици за двайсет и четири часово наблюдение на ситуацията със заложниците. Той остави заместника си на пост и забърза към офиса на Сайръс Ванс. Секретарят вече го чакаше с телеграмата в протегнатата си ръка.
— Артър, току-що получихме това от Техеран. На английски е, но ми трябва мнението ти. Да не е някаква разигравка?
Пайк внимателно прочете телеграмата.
„Готови да се договорим, независимо от революционния съвет за освобождаване на заложниците посредством водачеството на муджахидините стоп Уредете среща на представителя на муджахидините Вашингтон Хюсеин Наваи с президента Картър да обсъдят условията стоп Наваи инструктиран да преговаря единствено с президента Картър стоп Упълномощен да подпише съглашение от мое име стоп Наваи ще пристигне в държавния департамент понеделник сутринта стоп Потвърждение на статута му ще бъде осигурено от аятолях Саид Али Марвдашти стоп Подписано Мехди Али Мехдави Хани.“
— Кой е този Хани? Чувал ли си за него?
Читать дальше