Даниел Истърман - Последният убиец

На няколко пъти се улавяше, че е на косъм да й разкрие силата, тласкаща го отчаяно напред към предстоящия му сблъсък със смъртта, но всеки път спираше навреме. Тя усещаше, че зад думите му се крие още много и че несподелените с нея неща са много по-важни от вече чутите. Накрая се възцари дълбока тишина, нарушавана единствено от дишането им. Изминаха няколко минути, после тя се приведе напред и заговори; думите й бяха нежни, а гласът — изпълнен със състрадание.

— Хюсеин — каза тя, — защо си толкова тъжен? Когато седях срещу теб в ресторанта тази нощ, съзрях ужасни неща в очите ти. Спомени ли бяха това? Или се боиш от нещо? Моля те, кажи ми, може би мога да ти помогна.

Той седеше втренчен, с невиждащи очи. Да имаше поне още няколко дни на разположение…

— Не можеш да направиш нищо — каза той. Думите му сякаш потънаха в пространството между тях.

— Поне мога да те даря с утеха.

Той бавно поклати глава.

— Никой не може да ме дари с утеха. Вече. Може би… — Гласът му секна и той отново отмести погледа си встрани.

— Може би…? — подкани го тя настойчиво.

— Ако се бе случило по-рано, когато имаше време. — Той я прониза с горящия си поглед.

Тя бавно се изправи, сякаш насън, и се приближи към него. Кожата й беше с цвета на кехлибар и цялото й тяло излъчваше топлина и благоухание. Беше жива и крехка и той се боеше от желанията си към нея. Тя се приведе бавно над него, косите й засипаха лицето му, и го целуна по челото. Устните й баха влажни и нежни, дъхът й — топъл и ефирен. Целувката беше нещо, което кожата му не беше изпитвала до този момент. Кръвта пулсираше във вените му, в очите му напираха сълзи. Той не видя кога се е привела отново да целуне този път устните му, нежно, както майка целува чедото си. Началният допир на устните й беше почти ефирен, почти недоловима ласка. И докато той седеше като зашеметен, чувството в него избуя от крехкото начало до жестоко настървение, изпращащо сигнали до всички нервни окончания на тялото му.

Не усети кога тя седна на коленете му, как дребните й, почти безтегловни крайници се настаниха така, че тя се сгуши цялата в скута му, а ръцете й го обгръщаха, устните й се впиваха в неговите; малкото й езиче трептеше влажно около полуотворената му уста, дъхът й проникваше в неговия. Тя беше толкова лека, толкова уязвима, цвете, което би могъл да смачка неволно. Той не осъзнаваше ясно коя сила движи ръцете му, за да я притиснат към него. Заслепен от сълзи, с бясно биещо сърце, той притисна устните си към разтворената й уста, после ги плъзна по бузите й, носа, очите, покривайки цялото й лице с целувки.

Подобно на топящ се сняг, тя се изплъзна от скута му, изправи се и протегна ръце да поеме неговите. Той безволно се подчини и стана с подгъващи се колене. Беше неин и тя можеше да го замъкне и в ада с неговите деветнадесет врати, стига да пожелаеше. Без да проговори и дума, тя го хвана за ръката и го поведе към вратата на спалнята си. Дръжката се завъртя под ръката й тя го въведе вътре. Протегна ръка и мека светлина заструи от лампата до леглото; лицата им се покриха с полусенки. Той приседна на ръба на леглото с очи втренчени в нея; всичките му мисли за грях и нечистота бяха изчезнали. Единственото, което усещаше, беше кръвта, биеща в слепоочията. Телесният й аромат беше още по-отчетлив в тази стая, превземаше го, изпълваше го.

Движенията й бяха прости и естествени; ръката й сякаш едва докосна роклята й и тя се свлече по раменете й, превръщайки се след миг в малка купчина върху пода. Отдолу носеше обикновен бял сутиен и малки бели бикини. Нямаше дантели, нито коприна, нито еротично бельо. Без никакво колебание или престорена свенливост тя посегна зад гърба си и разкопча сутиена, издърпвайки го с едно-единствено просто движение. Искаше да му се покаже цялата, да му предложи тялото си просто и непресторено. С нарастващо изумление той наблюдаваше как тя се измъкна от бикините си и застана гола пред него, с тяло, блестящо под меката светлина. Стоеше с ръце до тялото, гола, крехка и беззащитна, изложена пред жадния му взор. Той не можеше да отмести погледа си от нея, боеше се, че ако затвори очи, тя ще изчезне. Красотата й го остави без дъх. Никога до този момент не беше виждал голо женско тяло, но сега голотата й пробуждаше у него чувства, дочакали своя час. В паметта му едва ли имаше нещо, което да се сравни по красота с този миг.

Тя пристъпи до леглото и седна до него, уханието на тялото й чак задави ноздрите му. Тя се вгледа в очите му, видя, че са изпълнени с мъка и болка, които не можеше да разбере, после отново се приведе да го целуне, поемайки ръката му и захлупвайки дланта му върху малката си гръд. Той усети как зърното набъбва под пръстите му. Тя му помогна да се съблече; ръцете му се тресяха, пръстите не смогваха да се справят с копчетата. Когато и той остана гол, тя се отпусна по гръб на леглото, привлече го нежно до себе си и прошепна: